- Г-н президент, доколко според вас се изживяха илюзиите за НАТО една година по-късно? Какво целяхте, хвърляйки на Гергьовден ръкавица на генералите?
- Признавам и своята вина, че съм го допуснал, но вече се дразня, че всеки път решаваме проблема с генералите на 5 срещу 6 май. Разстановката трябва да е ясна пет-шест месеца по-рано и да се базира на солидна прогноза за развитието на висшите звания в армията и на хората, които ги представляват.
Такава прогноза няма. Създава се впечатлението, че нещата се решават в последния момент, по субективни причини, чрез договорки. А аз не бих искал да е така.
Искам чисти критерии за образование, за квалификация, за командирски умения. В тази поредица слагам и физическите, защото съм бил войник и знам какво е значението на личния пример. Генералът, офицерът не е просто високопоставена длъжност, той трябва да бъде за пример.
- Обявихте се за продължаване на модернизацията на армията в момент, в който политическият елит спори по това кой, а не какви сделки да се сключват.
- Аз съм за това да има максимална, доколкото законът го позволява, прозрачност на тези сделки.
Сега има много съмнения и част от тях бяха представени от някои парламентарни фракции. Но съмненията в прозрачността не бива да са основание за спиране на процеса, защото армията не може да чака.
Всеки път парламентаристите питат какво става с бронежилетките. Това не е детайл, който можем да подценим, но преди бронежилетките има други въпроси, които да решим.
Трябва да има друг механизъм за обществените поръчки, за решаването на проблемите с модернизацията на армията. А на опозицията това й е работата - да пита, но волята за модернизацията трябва да бъде потвърдена и да се извършва с прозрачни действия.
- Удовлетвори ли ви решението на парламента за изтеглянето ни от Ирак до края на 2005-а?
- Имам претенцията формулата, която залегна в решението на парламента, да съм я обосновал първи. Разбира се, ако бях го редактирал, може би щеше да има и различия, но в основни линии, това е и моята позиция.
За мен беше важно да обявим достатъчно рано това свое намерение. На първо място заради обществото и това, което ни предстои в политически план. Не бих искал да товарим следващия парламент с тази тема.
Второ, за да бъдем предсказуеми пред коалиционните си партньори и да не решаваме въпроса под натиск - на терористите или на партньорите си.
И трето, за да се осъществи тази операция военнотехнически, се изисква доста време.
На тези няколко критерия решението отговаря. По-добро мисля, че не би могло да бъде.
- След като получихте поканата на Кадафи, очаквахме да заминете за Либия без да отлагате. Сега очевидно ще изчакате заседанието на Върховния съд в Триполи. Как ще мотивирате решението си?
- Не знам кой е смятал, че ще трябва да реагирам на деня. За мен е важно, след като се изчерпаха всички други възможности (виждам, че и министър Паси признава изчерпването на възможностите по правителствена линия), да се мисли не само от гледна точка на тежкия проблем в българо-либийските отношения. Трябва да върнем климата в тези отношения.
На някого може да му звучи еретично, но ние следва да възстановим доверието между двете държави.
Апелът ми е и към медиите на двете страни. Може би заради политиците, може би по други причини медиите също наляха масло в огъня.
Проблемът трябва да се решава между България и Либия. С помощта на Европа, на други партньори, но това е нишата - двустранните отношения.
На мен ми се ще да бъда в Триполи тогава, когато има възможност дневният ред на нашите отношения да бъде преговорен обстойно и с очертаването на една перспектива. В рамките на тази перспектива вече да търсим решение на въпроса за нашите сънародници и за болните либийски деца.
- С компенсации?
- Не използвам думата "компенсации". Смятам, че Европа, в това число и България, демократичният свят трябва да помогнат на тези деца и на техните фамилии. Ние трябва да разберем, че това е болезнен процес, но думата компенсации, взета на въоръжение от нас, българите, означава признание за вината.
- Има ли опит според вас държавата да се дистанцира от въпроса?
- След първоначалното забавяне и ако мога да си позволя този израз "проспиване на ситуацията", държавата винаги е била ангажирана. Вярно е, че бяха допуснати много грешки в организацията на защитата с честата смяна на тактиката.
Държавата ще продължи да присъства, но до каква степен, е трудно да се каже, защото много важна е волята на отсрещната страна.
Трудно ще бъде, ако държавата трябва да решава проблема с фамилиите на децата или друг граждански субект. Ние трябва да заявим готовността си да направим всичко необходимо за спасяването на нашите сънародници, без прекомерно да стесняваме предварителните възможности.
Събитията могат да ни предложат други възможности и аз очаквам от визитата ми в Триполи да се родят такива.
- Какъв е сигналът, който 50 президенти изпратихте от Червения площад на 9 май?
- Това е много силен, модерен знак, макар че някои не пожелаха да го разберат. Голям урок преди всичко за Европа, която, изглежда, е разбрала, че войните и конфликтите я правят слаба и неконкурентоспособна.
Това е урок и на трансатлантическо равнище. По-ясен знак, че всички сме от едната страна на барикадата, не би могло да има.
Това не снема взаимните претенции, дебата между отделните страни и между лидерите, но става дума за цивилизован дебат без дрънкането на оръжие и заплахи. Така трябва да се разделяме с миналото.
Добре е, че България присъстваше на Червения площад и в тържествата за 9 май осезателно. Независимо от сложната роля, която сме имали в хода на войната, ние завършваме на страната на антихитлеристката коалиция и това е нашият голям шанс.
- Имахте ли среща с президента Буш?
- Не само с президента Буш, и с президента Путин, и с канцлера Шрьодер, и с премиера Юнкер. С мнозина разменихме реплики, с канцлера имахме възможност да поговорим.
- Като говорите за цивилизованата раздяла с миналото, да ви попитам не е ли твърде романтична инициативата ви за изграждане на културни коридори на Балканите тъкмо по осите на вярата, за която най-много кръв се е проляла тук през вековете?
- Разбира се, че има и романтизъм, но идеята е по-скоро прагматична. Нейният смисъл е в това заедно да покажем на туристическия, на бизнес пазара онова, което е печелившо. Много по-силно е да може един турист по пътя от Дубровник до Варна да види манастирите, крепостите, да чуе музиката, която звучи близко.
Образът на Балканите винаги е бил мрачен, свиреп, воинолюбив, да не говорим за сиромашията. Нека покажем нещо друго.
Всеки от партньорите ми - испанският и белгийският крал, канцлерът Шрьодер или президентът Ширак, се впечатляват от отделни елементи на културата ни. Представете си, ако могат да видят всичко събрано.
Аз самият бях силно впечатлен, като видях картата на културните коридори, макар че много добре я познавам.
- Но това ще реши ли спора чии са Кирил и Методий, да речем, гръцки, български или македонски?
- Нека историците да спорят, за мен е по-важно, че братята Кирил и Методий се признават от всички за автори на славянската азбука и са небесни съпокровители на Европа. С тях можем да се гордеем всички.
- Имате много вакантни места за съветници. Търсите ли нов екип?
- Нормално е след три и половина години работа да се направят корекции. Онези мои съветници, които се развиват в друга посока, израстват. Едни отиват дипломати, други депутати, трети са добре оценени в ЦИК.
Аз не мога да спъвам развитието им. Президентската институция е таван, работата е една и съща. Промени се налагат, важното е, че ги правим цивилизовано.
- Ще промените ли стила си на работа в последните 18 месеца от мандата си?
- Ще продължавам да работя със същата интензивност. Имам сериозен външнополитически календар. Допускам, че така, както направихме с правителството и парламента преди подписването на договора за присъединяване, ще се наложи да направим още един тур от визити и срещи в страните членки на ЕС, за да ги убедим да ускорят ратификационния процес.
И във вътрешен план имам много ангажименти към общини и неправителствени организации.
- Останаха ли общини, в които не сте били?
- Да, но имам амбицията да обиколя всички преди евентуална предизборна кампания. Основният недостатък на българските политици е, че ходят из страната от избори на избори. Аз искам да слушам хората сега, ако мога - да помагам, а по изборите да дам простор на другите да се изявяват.
В ж. и първата част (12.05.2005 г.)
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!