П редставете си клуб, събрал тираните, автократите и диктаторите. Той ще прилича много на преминалата току-що среща на върха на Шанхайската организация за сътрудничество. Както се разбра, в личните си разговори участниците в нея са обсъждали темите, които ги безпокоят най-много. Като например - собственото си безсмъртие!
Включен микрофон улови как Путин и Си обсъждат безсмъртие чрез трансплантации на органи
72 години още не са нищо
Кадрите, на които Си Цзинпин, Владимир Путин и Ким Чен Ун вървят, заобиколени от свитите си, подхождат отлично за учебниците по политология, посветени на диктаторските режими. Ким Чен Ун се откроява с младостта си, но другите двама - 72-годишните Путин и Си обсъждат безсмъртието. Руската държавна агенция ТАСС деликатно пише "дълголетие". Но тези хора мечтаят именно за безсмъртие. И се убеждават взаимно, че възрастта им още нищо не е. Десетилетията, в продължение на които са на власт, не им стигат - те искат повече и вярват, че съвременната наука и технологиите ще им осигурят вечен живот. И Си, и Путин разбират, че за тях това е равно на вечна власт, пише в свой коментар за Deutsche Welle руската журналистка Татяна Фелгенхауер.
Но не е ли това мечтата на всеки тиранин и диктатор? Пред перспективата да се живее до 150-годишна възраст (каквато цифра споменава Си), мащабите на днешните събития, независимо дали става дума за репресии или войни, се губят, издребняват и отстъпват на втори план. Те мечтаят да не им се налага да търсят наследници и да не се прощават с основно в живота си - безграничната власт в страната.
Животът на Путин и смъртта на всички останали
Този разговор изглежда особено зловещ на фона на войната, репресиите и отношението към цената на човешкия живот в Русия. Путин е военнопрестъпник - здравомислещите хора едва ли биха оспорили това. Но духът на смъртта витаеше около него още преди началото на пълномащабната война в Украйна: от нежеланието да спаси моряците от потъналата подводница "Курск" до убийството на неговия главен политически опонент, от пренебрежието към живота на заложниците в Беслан до демонстративното игнориране на домашното насилие - всичко това показва, че за Путин човешкият живот не значи нищо. Важни са само собствената му власт и собственият му живот.
Заради какво е готов да пожертва десетки, ако не и стотици хиляди животи? Той няма идеология, няма разбираеми цели, изпълнен е само с желанието да управлява вечно. Като тази власт се крепи на страха и смъртта. Логично е, че Путин би искал да запази този свой статус колкото може по-дълго. Той няма съмнения в безнаказаността си, така че всички биотехнологии и обещания за вечен живот не са заплаха да се доживее до Международния трибунал, а шанс да бъдат извършени още повече убийства и да бъдат завладени още повече територии.
Тържеството на безнадеждността
Слушайки разсъжденията на Путин за безсмъртието си мисля, че няма да дочакаме някогашната висока скорост на смяна на съветските политически лидери, както по времето на Брежнев, Андропов и Черненко. Путин и неговото обкръжение явно възнамеряват да живеят колкото може по-дълго. В разговорите, посветени на смяната на режима, редовно се чува, че единствената надежда е свързана с биологическия фактор, а не с (не)възможния дворцов преврат или с някакво външно влияние. Изглежда, че и самият Путин мисли така.
Но ако той наистина живее още 20-30 години, какво ще стане със страната? Какво поколение ще израсне? Колко са хората в Русия, които не са виждали никаква друга власт, освен тази на Путин? И с колко ще се увеличат руснаците, които смятат репресиите за норма на живота? Дали ще се смирят или ще се разбунтуват? Май в случая утешението е само в две тежки баналности, но от това, че думите са банални, не следва, че не са верни. Първо - прави това, което трябва, пък да става каквото ще. И второ - всеки все някога умира.
