Евтим Костадинов: Един от всеки десет е бил от ДС

Евтим Костадинов е роден на 11 ноември 1959 г. в Добрич Завършил е Висшата специална школа на МВР (ВИПОНД) и право във ВСУ "Черноризец Храбър". Работил е в системата на МВР от 1980 до 1997 г. Депутат в 40-ото Народно събрание от "Коалиция за България". Женен, с две деца.

-­ Г-н Костадинов, периодично се лансира тезата, че въпросът за досиетата не вълнува вече никого. Как ще коментирате това?

- По-силни от думите ще бъдат фактите, а те могат да се вземат от деловодството на комисията. Това може да се проследи по броя на писмата, които изпращаме до ведомствата за граждани, желаещи да се запознаят с документите за себе си. Броят им расте постоянно.

Поне по 20-30 души на ден идват в деловодството, пускат заявление, както е предвидено в закона. Дадохме приоритет на обществената читалня и вече се задъхваме да обслужваме гражданите.

- Как работи комисията с неправителствените организации, които се занимават със същата проблематика?

- Спазваме закона и контактите се ограничават в неговите рамки. Комисията трябва да изпълни две основни точки от него: да установява принадлежност на публичните лица и да изгради специализиран архив. Не сме търсили специални контакти с гражданските сдружения, но явно работата ни се оценява и срещаме сериозна обществена подкрепа. Използвам случая да благодаря на всички, които поддържат нашата работа.

- А държавата подкрепя ли я?

- Още с приемането на закона в края на 2006 г. направихме всички постъпки да получим сграден фонд. Това стана едва през месец октомври миналата година. Нанесохме се в началото на декември, за да може гражданите да ползват читалнята свободно. Правим всичко възможно в съкратени срокове да извършим и ремонта.

Удовлетворен съм от бюджета за 2008 г., но още се бави решението за предоставянето на голямата сграда, в която да разположим специализирания архив. През ноември изпратихме ново писмо до МС, с което променихме нашето искане.

Първоначално предложихме да ни бъде предоставена сграда в района на Четвърти километър, но впоследствие преценихме, че е по-добре да ни бъде предоставен сграден фонд в град Банкя, който е собственост на МО. Той може да стане архивна база и очакваме решение на МС. Имаме информация, че министърът на отбраната е дал съгласие, но е необходимо да се спазят някои процедури и правила, изискващи време.

През април трябва да изградим картотечния и регистрационния фонд, който ще бъде на "Врабча" 1, а основният архивен фонд ще бъде в Банкя. Гражданите няма да бъдат затруднени, защото читалнята остава в центъра на София.

-­ И все пак, на какво се дължат опитите за неглижиране на темата за досиетата?

-­ Дейността на комисията няма развлекателен характер. Тя засяга интереси на граждани. Говорим за една система ­ Държавна сигурност, която е изграждана няколко десетилетия. Тя е обхванала почти всички структури и дейности в държавата.

- Можем ли да я наречем паралелна държава?

- Образно казано, да. Но това, което комисията извършва в момента ­ установяване на принадлежност към ДС и обявяване в публичното пространство, за някои от хората е нелицеприятно. Тук е моментът да кажа, че комисията няма право да изказва становище по съдържанието на работата на определени лица, които са били привлечени като агенти или са работили като щатни служители.

Много от тези, които са засегнати от решенията на комисията, остават неудовлетворени. Има доста хора, които са работили за държавата, но комисията е лишена от правото да дава морални или професионални оценки.

Това право е дадено на изследователите, историците и журналистите. Донякъде и непознаването на нормативната база предизвиква негативно отношение към работата ни. Все още има нагласа, че досиетата са недосегаеми, а те вече са достъпни за всеки гражданин.

Въпросът е, че трябва да се спазват установените в закона ред и процедура. Засягат се интереси от всякакъв характер и затова се появиха изказвания, че законът застрашава националната сигурност или пък правата на личността.

Но с нито едно от нашите решения те не са засегнати. От сродни комисии в други страни знам, че дори се е получило укрепване на националната сигурност.

-­ Вие бяхте народен представител, когато се приемаше законът.

-­ Да, и с всеки изминал ден се убеждавам, че народните представители от 40-ото Народно събрание са приели перфектен закон. С него се дава възможност обществото да бъде максимално информирано. За добро или за лошо, но по-скоро за добро, законът няма лустрационен характер.

Обществото трябва само да взема решения при своя избор. Лустрацията не беше приета, защото много от досиетата, около 29 000 единици, бяха унищожени през 1990-91 г. с прословутата заповед на министър Семерджиев.

Останали са само картотеките и регистрационните дневници, а по тях не може да се установи точно съдържанието на извършената работа от дадения сътрудник.

-­ Не трябва ли според вас да има никакъв лустрационен текст, ако се правят корекции в закона в бъдеще?

-­ Бих изказал лично мнение ­ по-добре е без лустрационен текст, защото бихме направили "репресирани" много хора. Но гражданите не трябва да отминават с лекота информацията, която предоставяме. Особено когато трябва да се избира дадена личност.

Винаги съм апелирал да се дава път на по-младите хора във всички сфери, защото те няма как да са обвързани с бившата ДС.

- Редно ли е в ДАНС да влязат стари кадри на ДС?

- Нямам нищо против колегите, които са работили в ДС. Надявам се, че всеки, който е решил да работи в новата агенция, поне в годините на прехода е променил мисленето и поведението си. Единствено тогава бих приел, че ще изпълняват целите на ДАНС.

Но в мен има леко съмнение, че ще се залитне не в тази посока, в която агенцията трябва да работи. Притеснявам се, че тежестта на времето, в което те са работили в онези служби, ще окаже влияние.

- Споменахте само едно унищожаване на архиви. Само то ли е било?

-­ Със заповед, официално ­ само едно. За всичко останало можем да гадаем и да го отнесем към онзи период от време. Комисията се е натъквала на факти за унищожаване на документи. В края на 2000 г. е имало няколко опита.

Личи, че е имало интерес към тази документация. Едновременно с подготовката за приемането на картотечния и архивния фонд комисията работи и върху изграждането на софтуерни програми. Ще направим всичко възможно по най-малките данни, а такава възможност има, да разкрием максимум факти.

Има хора, които са убеждавани от бившите си водещи офицери, че всичко е унищожено. Да, унищожени са някои от техните сведения, но регистрацията не може да бъде унищожена и може да се докаже. Ще направим всичко, за да установим тяхната принадлежност към ДС. Това за нас ще е достатъчно.

- А за обществото достатъчно ли е?

- За обществото не е, особено за известните публични личности и затова винаги каня медиите ­ заповядайте, документите са в комисията, имате право да се запознаете и да информирате обществото. Само по този начин то ще получи данни за дейността на бившата ДС.

Тези, за които е унищожена документацията и стои само регистрацията, не могат да се сърдят на комисията. Такъв е законът. По-добре е да се знае, че за тях има само регистрация. Тогава комисията се произнася на основата на чл. 25, т. 3.

Това дава възможност лицето да не бъде рекетирано от определени среди да внимава, защото ще му изкарат еди-какво си. По закон никой няма такова право. Има наказателна отговорност от 3 г. нагоре и глоба от 15 000 до 30 000 лева за укриване или разпространяване на информация на дадено лице по този закон. Така то не може да бъде рекетирано.

- Има ли такива случаи?

- Има, да.

- При цялата работа около създаването на закона и комисията по досиетата успяхте ли да откриете неоспорими факти за влиянието на бившата Държавна сигурност върху демократичния процес в България?

- Разбирам въпроса. Както се казва, мога да отговоря много точно, но нямам право. А да излъжа ­ не искам. Но ако се следва определена последователност, ако се направи съпоставка на определени събития и действия на отделни лица, заемали публични длъжности в миналото и по време на прехода, мисля, че ще се стигне до положителен отговор -­ да.

- Това би било интересна тема за изследователите.

- Може ли да се отговори за участие в приватизацията на хора, свързани с ДС?

-­ Това е друга тема. До този момент комисията не разполага с нужната документация. Когато се получи пълният архив, комисията ще има възможност да изкаже становище.

- Колко българи са следили други българи?

- Трудно е да се каже. Имало е доста стройна организация. Доста хора са обхванати в почти всички сектори.

- Като цифра?

- Като цифра не мога да кажа, но приблизително един на десет души е имало. Тази служба се е занимавала преди всичко със събиране на информация.

- Добре, но била ли е тази информация толкова важна? Например, кой какви вицове разказва, кой ходи с жената на другия и прочие?

- Около десет процента е била ценната информация. Не можем да отречем, че е имало хора, които са работили в интерес на държавата. Били са с пет езика, работили за са военното и за научно-техническото разузнаване. Всяка страна плаща луди пари за информация.

Но е имало и много похабени средства за информация, която никому не е била нужна. Има агентурни сведения от 60-те години, където се поставя задача от оперативния работник към агента дали еди кои си ще продължат интимната си връзка.

- Кога всичко това ще остане в миналото и възможно ли е това да стане завинаги?

- Възможно е. Ще стане, когато се обявят публично лицата. Излизат и много книги. Въпросът е колко е значима дадена фигура. А има и друго ­ колкото повече са открити нещата, толкова по-малък е интересът. Ако са обвити в тайнственост и митове ­ интересът расте. Още не сме стигнали до средата на отварянето, на разбулването на мита.

- Съвсем скоро предстои ново разкриване. Кажете няколко думи, доколкото позволява законът, за участниците в изпълнителната власт, свързани с ДС?

- До сряда трябва да обявим резултатите от проверката. 673-ма са проверени, от тях 130-140 ще бъдат оповестени в принадлежност към бившите служби на ДС. Във всички министерски съвети има. Най-много са в началните години на демокрацията, до 1994-95 г.

- Комисията и гражданското общество правят усилия да изтръгнат демократичното развитие на страната от влиянието на бившите служби. Сега, със създаването на ДАНС, няма ли да се реанимира или репродуцира ДС?

- Много е важно какви хора ще работят в ДАНС. Информацията трябва да се използва в интерес на държавата, а не за определени икономически или политически кръгове. Има такава опасност. Бизнесът винаги изпреварва законодателя и може да намери начин да използва държавни структури, за да си набавя информация за конкурентите.

- Какво мислите за връщането на българските архиви от Русия?

- В личен план споделям тази идея. Ние сме суверенна държава. Някои събития може да не са интересни с течение на времето, но да са важни за историята ни. При последната среща между българския и руския президент се сподели мнението, че има такава нагласа. Дано да се реализира.

- Възможно ли е митът за ДС да бъде развенчан при положение, че нейни представители толкова масово присъстват в управлението на страната?

- Стремим се, правим всичко възможно да развенчаем мита за ДС. Едва ли ще ни се даде розова пътечка за работа, но комисията е твърдо решена да си изпълни задачата. Планираме да направим обществена дискусия с участието на медиите, на която да обсъдим и чуждия, и нашия опит. Това е важно за националната ни сигурност.

monitor.bg