Три различни по жанр, проблематика и стил произведения, дело на автори от различни поколения, които разбиват публицистичното клише за холивудската "фабрика на илюзиите".
Ако трябва да спазвам хронологията на събитията, ще започна с "Животът на Дейвид Гейл" на Алън Паркър. Филмът разказва историята на една млада журналистка, която има шанса да вземе в три последователни дни интервю от осъден смърт и да се убеди в неговата невинност, за да се възползва буквално от часовете преди екзекуцията му, за да го спаси. В тази история сякаш има много от "вечните" холивудски щампи -несправедливо осъден човек, разкаяние и спасение в последната минута. Но филмът на Алън Паркър е за нещо съвсем друго. И не защото героят в последна сметка е екзекутиран. Дори не заради ефектно завързаната фабула, преобръщаща наопаки всички логични догадки. Преди всичко това е работа, насочена срещу смъртното наказание, срещу институциите в САЩ, които отстояват тези закони. Филмът е директна атака срещу президента Буш, бивш губернатор на Тексас, където се развива действието. Алън Паркър постига впечатляваща сила на внушенията, като показва саможертвата на неколцина активисти на движението срещу смъртните присъди и защитава тезата, че съвременното общество е длъжно да преодолее атавизма на общевените нрави в името на хуманизма.
Комедията на Спайк Джоунс (помним неговия ("Да бъдеш Джон Малкович") се прицелва право в сърцето на Холивуд. Филмът въвлича в остроумната история на виртуалния свят на драматурга Кауфман, който пише поредния си сценарий и трудно се справя със задачата да екранизира нашумял роман. Филмът е изграден на няколко повествователни нива, които постоянно се засичат, изпълвайки със смисъл каскадата смешни случки с героя. "Адаптация" пародира популярните развлекателни жанрове, осмива баналното мислене на Холивуд, за да утвърди една проста мисъл: изкуството е страдание и момент от неповторимостта на авторовата личнoст. В главните роли Никълъс Кейдж и Мерил Стрийп са невероятна двойка, която умело разгръща смисловия потенциал на комедията.
"Соларис" на Стивън Содърбърг се оценява с известни резерви, защото професионалната аудитория помни култовата екранизация на Тарковски отпреди 30-ина години. Вероятно и Содърбърг е имал предвид всички възможни сравнения, защото е предпочел да направи една изящна любовна история, чието действие се развива в Космоса.
И трите филма бяха посрещнати ентусиазирано по време на премиерите им, а повечето наблюдатели вече ги наредиха сред основните претенденти за наградите.
А фестивалният живот продължава да тече все така интересно, независимо от снега и студа. От последното са недоволни стотиците киномани, чиито сополиви физиономии упорито причакват холивудските звезди за автографи. Наред с бляскавия екип на "Чикаго" в Берлин са вече и Майкъл Дъглас, Кевин Спейси, Никълъс Кейдж, Джордж Клуни.
Но най-голямата звезда се очакваше в неделя от Русия. Владимир Путин открива съвместна немско-руска културна инициатива, част от която е панорамата на младото руско кино - един от акцентите на Берлинале. След като от немска страна на официалното откриване бяха само правителствени чиновници от втора ръка, Путин с право ще бъде "суперстар" на тазгодишното Берлинале.
