"Капитал": Вулгарна държава

- Как се става бос на мафията?

- Няма как да се стане, ако не те подпрат полицаите или някой партиен функционер.

(Откъс от разговора с убития миналата седмица писател Георги Стоев в "Горещо")

"Няма разработка за този период от две години, в която, ако се касае за сивия сектор тези лица да не са подпомагани от държавни структури, да не са се ангажирали политически лица и от правителството, и от парламента."

(Ген. Ваньо Танов пред комисията по вътрешна сигурност)

Доскоро подобни приказки звучаха като градски фолклор. Твърде смели, силно популистки и в стил всичко е мафия, а политиката е мръсна работа.

Скандалът в МВР, който доминира последните седмици, обаче показа, че социалните песимисти са по-близо до истината, отколкото вярващите в демокрацията и правовата държава.

В България за босовете на организираната престъпност се говори почти като за правителство в сянка. Може би за някои хора Маджо, Маргините, Пехливанов и Пашата са дори по-известни от Веселин Близнаков или Петър Мутафчиев. Всички са герои на прехода. Колко тясна може да е връзката между видимата и невидимата власт обаче се видя най-добре в разкритията, които донесе със себе си скандалът в МВР.

Оттам например разбрахме, че министърът на вътрешните работи освен публичните си ръководни политически функции е поел грижата да помирява враждуващи групировки.

В името на членството на България в ЕС през декември миналата година Румен Петков лично се наема да помирява Златко Баретата и "братя" Галеви, за които е получен сигнал, че са в конфликт. (Докато министърът върши дипломатическата си мисия в служебната кола го чака синът му.)

От скандала излезе и че "оперативно интересните лица" кадруват в системата на МВР, като вкарват свои хора за "оперативни помощници" и диктуват кой да израства и кой не. А също и че подслушването е страстта на вътрешното министерството - като "закачането" и "откачането" невинаги са обществено мотивирани действия, но за сметка на това често са лично оправдани.

Доскоро беше само видимо, че мутренският стил не е чужд на политическия елит - явно е желанието на някои висши кадри на МВР да карат джипове с еднакви номера и спортни кабриолети.

Тези дни обаче се запознахме и с речника на представители на органите на реда. Фразата на бившия зам.-шеф на ГДБОП Иван Иванов "ще си лапкаме" говори достатъчно.

Не можем тогава да се сърдим на американския посланик в София Джон Байърли, който на два пъти коментира, че "моралът не е много висок" и че "по-сериозни мерки в борбата срещу престъпността означава прекъсване на връзките между организираната престъпност, сенчестия бизнес и българските политици".

От доклада на парламентарната комисия по вътрешен ред, посветен на "констатирани проблеми в МВР", приет през изминалата седмица, научихме още и за липсата на "целенасочена оперативно-издирвателна дейност от МВР в регионите с фармацевтична промишленост". Например Дупница на Галеви.

А също и че акциите на МВР са пробити отвсякъде, когато става дума да се търси алкохол с фалшив бандерол, особено на определени фирми.

От изнесените данни на депутатите се вижда още и че няма особен проблем географията на организираната престъпност да бъде картографирана с все лабораториите за амфетамини и печатниците за бандероли. Което обаче не пречи броят на разбитите от органите на реда обекти за производство на синтетично наркотици да върви лавинобразно надолу от 2005 г. насам.

Има и други подробности, не по-малко тревожни. Някои от тях не са съставна част от скандала, което обаче не означава, че не са следствие от провала на МВР.

Като убийствата по софийските улици. За разстрела на директора на "Атоменергоремонт" почти не се говори, защото никой не очаква да бъде разкрит.

Убийството на белетриста на мафията Георги Стоев в понеделник събуди естествената аналогия с Русия, където убийствата заради думи са част от "демокрацията на Путин".

Събуди и реакции, като се почне от Европейската комисия, европейските медии и се стигне до кандидат-президента на САЩ Барак Обама.

Здраве да е

И в България имаше някакви реакции. Само че противоположни както на световните, така и на обществените настроения в страната (новината за убийството на Георги Стоев буквално взриви форумите, а интервютата му бяха качени във всички видеосайтове).

Позицията на Съвета на коалицията, който заседава в сряда, изглеждаше като глас от друга реалност: "Кризата в МВР ще се използва за постигане на прозрачност, ефективност и прочистване на МВР, защото сега е моментът за оздравяване на системата."

Въобще, ако се съди по сигналите на правителството, целият скандал изглеждаше като рекламна кампания на здравното министерство, което ни предлага рецепта за оздравителен процес. А единственият способен да проведе лечението се оказва Румен Петков.

Президентът Георги Първанов дори нарече вътрешния министър човек, доказал, че може да прави реформа.

Същият кух оптимизъм се лееше и от прессъобщението на правителствената информационна служба след смъртта на Георги Стоев. В него се казваше, че кабинетът "ще продължи с твърди и целенасочени действия борбата с организираната престъпност" и че "има решителна политическа воля в противодействието на корупцията и организираната престъпност да бъде включен целият потенциал и ресурс на държавните институции, както и да бъдат предприети радикални структурни мерки за реформиране на системата на МВР".

Същевременно евроекспертът Клаус Янсен, който през 2006 г. натрупа достатъчно опит с министър Петков като наблюдаващ МВР, коментира, че "страните от Европейския съюз трябва много да внимават при обмена на класифицирана информация с българското Министерство на вътрешните работи, защото няма гаранции, че тази информация няма да попадне в ръцете на организираната престъпност".

Реформа по никое време

Реформата, която правителството предлага като много оздравителна, е свързана с изваждането на Дирекция "Оперативно-техническо издирване" (ДОТИ) и Дирекция "Оперативно издирване" (ДОИ) от структурата на МВР и написването на нов закон за специалните разузнавателни средства (СРС).

Става дума за двете служби, които се занимават със следене и подслушване, което, както се видя и в разгара на скандала, трудно подлежи на някакъв контрол извън силовото министерство.

Още миналата година през юни Европейският съд по правата на човека постанови, че българският вътрешен министър има огромни и нерегламентирани правомощия да разпорежда подслушвания със специални разузнавателни средства.

"Всеки българин е потенциална жертва на неправомерно големите правомощия на министъра на вътрешните работи да разпорежда подслушвания със СРС", реши тогава съдът и отсъди, че българските разпоредби за ползване на СРС са в нарушение на Европейската конвенция за правата на човека.

Че "ушите" на МВР могат да бъдат отрязани, не се чува за първи път. Подобна идея беше разисквана при създаването на агенцията за Национална сигурност (ДАНС) още миналата година. Тогава обаче Петков твърдо се противопоставяше на подобна "реформа".

Сега, само няколко месеца по-късно, вътрешният министър не само че ще я приеме, но дори му се наложи сам да я предлага в рамките на доклада, поръчан му от Станишев за състоянието на МВР.

Сред другите "идеи" на Румен Петков, обявени тази седмица, беше и преструктурирането на Генерална дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП), което да включва засилване на разузнавателния й елемент и извеждането на отделите за борба с наркотиците, за контрабандата и трафика на хора и за банковата система и прането на пари в самостоятелни звена.

Вечният Петков

Каква ще е съдбата на вътрешния министър вече не смее да прогнозира никой от съпартийците му, дори и Татяна Дончева.

Председателят на комисията по вътрешна сигурност Минчо Спасов (НДСВ) обаче, който направи много, за да се осветлят някои от най-тъмните петна в скандала в МВР, се изказа еднозначно, макар и евфемистично, за оставката на Петков, като заяви, че ръководеният от него орган не може да препоръчва на премиера промени в кабинета.

В интервю за "Дневник" Спасов коментира, че "не е разклатено само МВР като институция, нито тройната коалиция, а е разклатена самата държава".

В средите на левицата официалните коментари са твърдо зад Петков и най-вече зад "оздравителния процес" в МВР. В кулоарите на парламента обаче преобладава почудата от упоритостта на министъра да стои начело на едно МВР, дори и изпразнено от съдържание, но с двата лъва отпред.

До голяма степен обединяването зад фигурата на Петков беше провокирано и от вота на недоверие, който поиска опозицията. Мотивите му бяха така общо формулирани - "заради обвързаността на правителството с организираната престъпност", че не оставиха територия за избор дори и за представителите на НДСВ.

Те, макар и недоволни от Петков, няма как да признаят, че излъчените от тях министри Даниел Вълчев или Гергана Грънчарова са свързани с мафията.

Колкото до движението на Симеон Сакскобургготски, то отново е във фаза предизборна кампания и точно там се крие твърдостта на депутатите по отношение на скандала в МВР.

(Непосредствено преди местните избори хората на царя демонстративно напускаха заседанията на Министерския съвет в знак на несъгласие с някои социалистически предложения на властта.)

Очевидно прагът на търпимост към Румен Петков дотам е паднал, че в момента, в който съветът на коалицията гласува "оздравителния план" на сегашния министър, отново тръгна слухът за промени в кабинета, само че след 20 април.

На фона на определението за "всепроникваща корупция и организирана престъпност", което прозвуча в американския сенат като характеристика за България, обаче съвсем не е сигурно, че закъснялото отстраняване на вътрешния министър би променило впечатлението за държавата, в която политици и мутри се припокриват.