В новия ЕС няма корупция. Поне такова е желанието на Брюксел и такава е препоръката към бъдещите страни членки на съюза.
Румъния обаче среща сериозни трудности в опитите си да убеди Европа, че усилията й да се справи с проблема дават резултати.
В редовния си доклад от тази есен Европейската комисия (ЕК) препоръча на румънските власти да не се бавят много с изкореняването на корупцията.
С други думи: Румъния да действа, а не просто да демонстрира добри намерения.
Всъщност през целия преговорен процес, приключил миналата година, от Букурещ се искаше да хармонизира законодателството си, както и да извърши съдебна и административна реформа.
За целта бяха създадени специални институции като национална прокуратура срещу корупцията. От няколко месеца тя е част от общата прокуратура.
Като цяло, на ситуацията се гледа като на корупция без корумпирани.
Нито едно разследване не завършва с арести. От време на време някой сравнително високопоставен ръководител отрича лекарите да взимат подкупи и подаръци или учителите да дават незаконни частни уроци.
Последният призив да не се дават подкупи на държавни служители, в случая на представителите на здравеопазването, официално отправи самият президент на 7 септември.
Напоследък отново се вдигна шум около предполагаемите корумпирани. Бившият премиер Адриан Нъстасе и президентът на петролната компания "Ром петрол", който пък е близък до настоящия министър-председател, ще трябва да дават обяснения за съмнителни сделки.
Този път времето притиска. Защото решаващият доклад, предвиден за пролетта, може да предизвика отлагане с една година на присъединяването на Румъния към ЕС.
Проблемът за корупцията е един от най-болезнените за България, защото може да се окаже пречка за развитието на страната и нейното успешно присъединяване към ЕС.
Корупцията като явление е определяна като злоупотреба с публична власт с цел лично облагодетелстване.
Подвластни на корупция са всички равнища и почти сфери на обществения живот. Липсата дори на една присъда за корупция във висшите етажи на властта е причина за притесненията на ЕС за ефективността на борбата срещу това явление.
От правителствената комисия за борба срещу корупцията имат своето обяснение. Контактите на гражданите с министрите са редки, а и е наивно да се мисли, че министрите са корумпирани.
До следващия доклад на ЕК остават още 6 месеца, а мерките на правителството все още се концентрират в превенцията. Конкретни стъпки са предприети в администрацията и най-вече в областта на образованието.
Там се въвеждат задължителни курсове по професионална етика за държавни служители. Ефектът, който се очаква от тези курсове, е служителите да спазват правилата и да избягват недопустимото поведение като вземане на подаръци, бутилки, парични суми.
Надеждата в борбата срещу корупцията е свързана и с факта, че за първи път през последните шест години българското правителство е поискало среща с представителите на Transparency International (Transparency.org).
Министърът на държавната администрация Николай Василев е пожелал да бъдат координирани усилията между организацията и българското правителство.
Transparency International има за цел да мобилизира обществените структури, за да се намали корупцията на национално, регионално и международно равнище.
По последните данни на организацията нивото на корупция в България се е повишило спрямо това от миналата година.
Ако през 2004 г. индексът е бил 4.1, то тази година е 4.0. Изпреварваме Румъния само с един пункт - 3.0. За присъединяване към ЕС е нужен индекс над 5.0.
"Старите" членки на ЕС силно критикуват новите страни и тези, на които предстои членство заради корупцията.
Тя обаче съществува и в Западна Европа. При това скандалите избухват редовно. Последният в Германия беше широко отразен в пресата и се отнася до гиганта "Фолксваген".
Една карикатура разсмя цялата страна: буквите V и W от емблемата на компанията бяха превърнати в крака с мрежести чорапи и високи обувки. Рисунката много добре разкрива огромния скандал, в който бе въвлечен немският концерн през лятото.
Черна каса позволявала на мениджърите и шефовете на предприятието екзотични ваканции, при това в компанията на елитни компаньонки.
Започна разследване срещу деветима ръководители и политици, сред които двама депутати. Шефът на личния състав Петер Харц, който бе съветник на канцлера Шрьодер по социалните въпроси, трябваше да подаде оставка.
Обяснение за скандала може да се търси в самите структури на компанията, смята Енрик Бьоме, журналист и специалист по икономическите въпроси в Дойче Веле:
"Една от особеностите на Фолксваген е, че когато генералният директор напусне поста си, той автоматично влиза в надзорния съвет на групата.
Фердинад Пиех председателства този съвет. Но разбира се, той не може да действа срещу тези, които са го издигнали, като се започне от заместника му.
В същият надзорен съвет участва и премиерът на Долна Саксония, който държи 18% от акциите. Вътре е и представител на синдикатите. Вижда се мрежата на взаимоотношенията, която съществува между тези отделни личности."
След разкриването на скандала заваляха оставки. Пръв напусна Хелмут Шустер, който отговаряше за "Шкода".
В класацията на страните, борещи се срещу корупцията, Германия се нарежда на 16-то място между Хонконг и САЩ.
Злите езици твърдят, че случаят "Фолксваген" е само върхът на айсберга.
