Със самата си поява човекът е станал
фактор, изменящ природата и няма как тя да остане
неизменна. Но ние идваме и си отиваме от този свят с идеята да
оставим нещо след себе си, а не да го отнемем на бъдещите поколения. Човек се ражда природно, но възпитава
човешкото в себе си чрез културата и го проявява в свободата. Нашата култура се изразява не само в отношението ни към
другите и техните права, но и към правата на природата.
Всеки знае фразата: “Човекът е венецът на природата”, но дали тя не
ни възгордява и не ни кара да се чувстваме “господари” на всичко,
което ни е предоставено? Та ние сме част от този кръговрат, ние сме рожби на тази планета и трябва да живеем по
нейните закони, и да я съхраняваме. В период на екологична криза и индустриален възход
човечеството би трябвало да запази хармоничното си единство с природата, но дали го постига? Отговорът е НЕ! С всяко стъпало, издигащо ни към модернизацията и удобството, ние губим връзката с майката дала ни живот - природата. Всяко вкопчване в материалното ни струва пре-много! Та ние не
осъзнаваме, че живеем на единствената планета, притежаваща най-голямото богатство - ВОДАТА. Синята стихия без чието съществуване ние сме погубени! За съжаление
човекът приема природните блага за даденост и наивно вярва, че те ще бъдат там
винаги и ще са на негово разположение. Но не е така! Всяко наше дейсвие, всяка наша стъпка, която е в
противоречие с природата, я дисбалансира и “живата планета” отвръща на
нанесения удар.
Днес в 21 век, подпочвените
води са замърсени с токсични субстанции като пестициди, хербициди, нитрати,
атразин (последица от наторяването на почвата), а също така и олово, магнезий и
хлор, макар и все още в позволените граници. Водата е
толкова ценна – всички знаем това, но не
се замисляме достатъчно често отразява ли се това и на отношението ни към нея.
Според учените през последните години киселинността на океаните се е
повишила с 30 процента. Но вероятността
хората да знаят тази информация е минимална. А дори и да я знаят, биха ли променили бездушието и неотралитета си към
случващото се? Защо не? Нека спрем да замърсяваме
водите, нека не продължаваме да вредим на втория по важност компонент на нашата планета, а именно - водата. Нека вложим поне късче от разума, даден ни отново от природата, и да осъзнаем стойността на това, което притежаваме. ”Синята планета”, тя ни призовава с всяко свое поточе, с
всеки свой ручей, с всяка своя река, извор или езеро да й подадем ръка и да живеем в хармония с нея.
Съвременната цивилизация не осъзнава драстичното намаляване на водните
ресурси, както и тяхното замърсяване. В бъдеще “течното злато“ на планетата ще бъде водата, а не петрола. Затова нека намалим загубата
на сладка вода, последица от намаляване на дебита на реките, да спрем да вредим и застрашаваме собственото си
здраве и това на нашите поколения. Ние сме дошли на този свят, имайки правото
да се възползваме от това благо, нека го запазим и съхраним и за идните
поколения! Нямаме право да им отнемем нещо, което не сме създали или конструирали сами!
В тялото на един човек има средно 40
литра вода. Тази вода напомня, че животът ни без нея е невъзможен! Тя служи за разтваряне на хранителни вещества, транспортирането им
до клетките и извършването на сложни физиологични
процеси. Нима си представяте кръговрата на живота
без участието на така необходимото ни “синьо богатство“?
Луций Аней Сенека казва: “ Човешката
раса е подобрила почти всичко освен себе си“. Нека докажем, че не е така, нека се откъснем от сивото и забързано
ежедневие и отворим очи за “чудото“ живеещо, дишащо и надяващо се също като
нас! Природата има правото да съществува, да се опазва, да поддържа и възражда
жизнения си цикъл и еволюционен процес, така както всеки човек има право на живот!
