Т ази седмица в Москва има много събития. Първо Дмитрий Медведев положи клетва като президент. На следващия ден предшественикът му Владимир Путин стана новият министър-председател. На 9 май Москва отбелязва Деня на победата с първия парад на танкове и ядрени ракети по Червения площад от края на студената война.
Какъв извод да си направи от всичко това Западът, който стои отстрани и наблюдава?
Едно от тези три събития дава повече надежда от другите две. Медведев е първият руски лидер от времето на царете, който не идва нито от службите за сигурност, нито от старата Комунистическа партия.
И ако съдим по думите му, включително речта му при встъпването в длъжност, той има някакви либерални инстинкти и разбира защо думата на закона е от значение.
Но той идва на власт, обременен от два тревожни проблема
Първият е Путин. Откакто той избра дългогодишното си протеже и адвокат за свой приемник, Москва гъмжи от предположения кой всъщност ще управлява.
Засега отговорът изглежда е или че никой не знае, или че ще продължи да управлява Путин. Преди полагането на клетвата, Медведев бе много по-незабележим от Путин. Дори на церемонията вчера Путин изглеждаше доминиращата фигура.
Това съвсем не е истински трансфер на властта.
Вторият е наследството, което получава Медведев. Путин стана президент в последния ден от 1999 г. - време, предвещаващо добри неща за Русия.
Икономиката процъфтяваше след девалвацията през 1998 г., цените на петрола се качваха и обикновените руснаци (и външният свят) живееха в стабилност и ред, очевидно отдъхвайки си от хаоса, който беляза последните години от президентството на Борис Елцин.
Медведев обаче идва на власт в момент, когато икономическите прогнози са мрачни, а инфлацията расте. Цената на петрола едва ли ще продължи да се повишава, а има зловещи сигнали, че Русия има сериозни проблеми с поддържането на петролното си производство.
Освен това отношенията на Русия със Запада са на доста ниско ниво - което може да обясни защо Москва организира такъв зрелищен парад за Деня на победата.
Стрелят ли мечките в гората?
Въпреки това мнозина на Запад искат да подадат маслинова клонка на новия президент. Силата на Кремъл е огромна, така че дори Медведев да започне да управлява в сянката на Путин, той може да излезе от нея навреме.
Винаги е изкушаващо да се изпробва мек подход към един нов руски президент, както беше и с Путин. Но този път западните политически лидери трябва да бъдат далеч по-предпазливи.
Няма никакъв знак, че Русия се движи в по-либерална и демократична посока във вътрешен план, или че ще бъде по-гъвкава към Запада във външен.
Изглежда много по-вероятно тя да продължи играта "разделяй и владей", започната от Путин, който, например, умело използваше различията между лидери от ЕС.
Най-добрият подход към Медведев е да се следи внимателно какво прави той, а не какво говори. Например, ако даде амнистия на Михаил Ходорковски, олигарх, хвърлен в затвора дори без претенция за честен процес, ако загърби враждебната позиция на Русия към Грузия, започне да допуска алтернативни мнения по държавната телевизия и подеме борба срещу корупцията, тогава ще е правилно да му отговорим дружелюбно.
Но са необходими силни доказателства, преди да се предприеме такава стъпка. Преди всичко западните лидери трябва да са единни.
"Медведь" означава мечка на руски език, а най-лошото, което можеш да направиш, когато срещнеш мечка, е да покажеш явна слабост или да хукнеш напосоки.
