"Вълшебнико в елховия лес, от векове живееш и до днес. Щастлив си ти в леса си безпределен и щедър към роднините в неделя."
Цитат от: Вилхелм Хауф, „Студеното сърце"
Дали нашата любима горда река има сърце? Всички и се възхищаваме как спокойно тече и дава живот по различен начин. В кой ден е родена никой не знае, но пътешествието и започва от приказната планина Шварцвалд и преминава през десет държави.
Според някои учени водата има памет, но предполагам че е и трудно да разказва.
Да си спомним ние тогава колко много народи са припознали р. Дунав като плодородно място, където да се заселят, да отгледат децата си, което им е давало препитание. Много история се е формирала по бреговете и се е пренасяла с корабите и бриза от близо и далеч. Реката пази нашите спомени, нашите предшественици са разчитали да са защитени зад крепостите построени на бреговете и. Люлка на културата Дунав дава благоприятна среда за разпространение и развитие на архитектурата, изкуството, религията. Реката е обявена за граница, но колко ни е дал този син вълшебник и колко ни е сплотил с другите народи?
Можем да попитаме майка Баар и по-малките братчета на Дунав - Бригах и Брег кога е роден и да всеки да му подари по нещо. На какво ли ще се зарадва?
На детския смях по бреговете му, на птичите песни, на веселите младежи, които намират хладно място за почивка, на възрастните хора черпещи сила край брега, а може би на малко ведро настроение, повече чистота в сърцето и много грижа за екологията.
Да не забравяме, че не сме сами на тази земя и да се погрижим за малките обитатели на т.н. от мен местност „Придунавска", които живеят на два километра южно от Дунав. Реката дава дом на множество национални паркове и обединява защитената местност в Шварцвалд с резервата „Сребърна". Редки или застрашени от изчезване видове разчитат на благотворното му влияние и на нашето добро за да отцелеят. Колко малко се изисква за да ги познават и децата ни!
Нека да си подарим по една усмивка и да засадим едно дърво, да вдигнем по един боклук от кея, да боядисаме по една пейка, да заведем детето си на разходка и да му споделим славната история на тази река и нейното значение за България. За смелата Баба Тонка и Райчо Николов, за кораба Радецки, защото бладодарение на тях ни има.
И нека накрая Ви разкажа малко за човешката добрина. Когато шест малки гларусчета се излюпиха в централната градина на един от нашите красиви градове край р. Дунав. Те нямаха родители и хората от града ги осиновиха. Те не можеха да плуват и човеците ги научиха в градския шадраван. Често се случваше да не могат да излязат или да се давят и случайни минувачи им помагаха , хранеха ги. Те порастнаха и полетяха на високо, видяха р. Дунав от високо и усетиха притегателната сила на „Голямата вода". Вече бяха подготвени да плуват, да ловуват, да създадат собствени семейства и полетяха. Бяха красиви.
Всички им пожелаха щаслив живот.
Успешен полет и на Вас!
