Две години след падането на режима на Слободан Милошевич, с настъпването на пролетта, като че ли в Сърбия най-накрая се усещаше и връщането на реда и законността. Реформаторите, предвождани от министър-председателя Зоран Джинджич, бяха начело в управлението на сръбската република, а стабилността и икономическото развитие добиха реални очертания. Чуждите инвеститори започнаха дори да се хапят в надпреварата за инвестиции в поствоенна Сърбия.
Чувството на нарастваща стабилност бе силно разклатено рано следобед на 12 март, когато снайперист покоси Джинджич (50г.) на влизане в двора на сградата на сръбското правителство в Белград. На разстояние от 200 метра от третия етаж на изоставена и полупорутена сграда маскиран снайперист изстрелва два куршума в гърдите и в стомаха на премиера. След минути шампионът на сръбските реформи е мъртъв.
Заловени са двама заподозрени. Междувременно в държавата е обявено извънредно положение, което дава специални права на полицията и военните. На пресата са наложени временни ограничения.
През последните години в Сърбия се случиха не едно и две политически убийства. Но покушението на нейния енергичен и харизматичен лидер потресе страната. Местни и чужди наблюдатели допускат, че трудно ще се намери достоен заместник на Джинджич. В правителството има доста силни фигури, каза посланикът на САЩ в Сърбия Уилям Монтгомъри и добави, че проблемът е дали кабинетът ще може да излъчи влиятелен лидер, който да обедини министрите и да застане начело на правителството.
Задачата никак не е лесна. Джинджич беше неуморен поддръжник на демократичните реформи през 90-те години. Заради което лежа известно време зад решетките. Той бе един от героите през октомври 2000 г., когато Милошевич падна от власт.
През януари 2001 г. неговата Демократическа партия се яви на изборите, спечели мнозинството в парламента, а Джинджич зае поста министър-председател. Джинджич подбра в кабинета млади и способни хора с реформаторски дух. Кабинетът, къде по-бързо, къде друг път колебливо, успя да убеди Запада да подкрепи Сърбия. В страната започна траен процес на икономическо развитие. Правителството на Джинджич либерализира цените, проведе структурни реформи на държавните финанси, успя да намали дълговете към международните финансови институции, започна да ликвидира губещите банки и даде старт на агресивна приватизационна програма.
Чуждите инвестиции не потекоха в огромни количества в страната, но това се дължеше отчасти на международната икономическа конюнктура. И все пак, някои мултинационални корпорации навлязоха стремително в Сърбия. Френската "Ла Фарж" купи най-големите циментови заводи в Сърбия. През януари американската фирма за опаковки "Бол Корп" обяви, че ще строи нов завод за 80 млн. долара. Шокиращият атентат в сряда обаче ще отдръпне потенциалните инвеститори.
