Шампионско ревю: Дънна платка Biostar TA770 A2+

"Се ед богатото разнообразие от хардуерни продукти, достъпни и на родния пазар, понякога се откриват и редки бисери, за които не подозирате. За да ги откриете е достатъчно малко повече четене и усилия. Чувството, че си намерил нещо различно, обаче, носи уникално удовлетворение и си струва. Напълно."

автор: Samira

Предговор от редактора:

Вижте забележката накрая :). Не, сериозно, за съжаление и тази година във втория кръг на Националното състезание по асемблиране имаше участници, които нямаха идея какво е продуктово ревю. В стремежа си да им бъдем полезни при следващите участия, а и просто, защото считаме, че когато един толкова добър текст е дело на "аматьор", той определено заслужава малко гласност и признание на нашите странички. От друга страна, ние пък - от добро съдържание, каквото е следващата статия, която публикуваме след минимално ретуширане.

 

Увод: Проблемът   

Уточнявам априори, че изборът на „правилeн” компонент е строго субективен. Всяко решение е частно – аз считам, че открих оптималното за себе си с оглед на спецификата на случая.

Накратко, миналия месец ми се наложи да търся ново дъно за AMD-базираната си компютърна система по причина, която предпочитам да не споделям. Останалата част от системата ми се състои от:

 Дънната платка, която трябваше да заменя, бе Gigabyte GB-M55S-S3, използваща чипсет Nvidia nForce 550. Винаги съм разглеждала компютъра си като all-in-one система, на която освен обичайните неща като сърфиране в Нета, чат и Skype, слушане на музика, гледане на филми и текстообработка (от време на време), трябва да може и да се играе. Живея в настоящето и съм фенка на актуалните игри, без непременно да държа да играя Warhead с видео настройки на максимум. Ето защо, multi-GPU графична конфигурация определено би била излишен разход на средства в моя случай. По отношение на клока не съм екстремистка, но с предишното дъно процесорът стигаше 3 GHz (300х10), така че търсех дъно, което постига аналогичен резултат.

След като разгледах сравненията между функционалните възможности и производителността на последните чипсети на AMD и Nvidia, се спрях на AMD 770. Той покрива всичките ми изисквания при минимална цена. Признавам, че донякъде бях изкушена да си купя дънна платка с AMD 780G или AMD 790GX заради новия южен мост SB700 и подобрената му работа с технологията AMD OverDrive, но SB700+AOD има смисъл само при използване на Phenom процесор.

Оставаше да се спра на модел. Падам си любителка на по-нестандартните решения, ето защо се зарадвах, когато попаднах на отзив за AMD 770-базирано дъно на Biostar (неособено популярена марка) из форума на XtremeSystems.org. Според темата с една от последните версии на BIOS се постига отличен резултат на клок по шина с двуядрен Brisbane процесор. След това издирих още няколко реценции, сред които и ТАЗИ (http://pcworld.bg/?call=USE~home;&page=paper&n=7027) статия от августовския брой на списание PC World. Всички те потвърждават високият клокърски потенциал на платката. Така направих своя окончателен избор:

Моята нова дънна платка: Biostar TA770 A2+ 

 

 

 

 

Оказа се, че дистрибуторите им от Roldex имат магазин в София в съседния квартал и успях да се сдобия с дъното същата вечер.

Технически характеристики: (http://www.biostar.com.tw/app/en-us/t-series/content.php?S_ID=310):

Окомплектовка (http://www.biostar.com.tw/app/en-us/t-series/accessories.php?S_ID=310):

 

Уникални възможности и особености:

 

 

 

Сред по-нетипичните отличителни хараткеристики на дъното са:

 

 

Дизайн:

Платката е изработена от оцветен в морскосиньо текстолит, комбиниран със слънчевожълти цветове за процесорния цокъл, PCIe и SATA портовете, както и два от DIMM слотовете за паметта. Другите два DIMM слота и PCI са в мек зелен цвят – допълва типичната и приятна за около типична визия на дънните платки на Biostar от ентусиастката T-серия. Двойка алуминиеви радиатори реализират изцяло пасивната охладителна система. Този на северния мост е по-висок и ребрата са по-голяма площ; този на южния мост е от игловиден тип, по-нисък е и за да не пречи при инсталацията на видеокартата на непосредствено разположения над него PCIe x16 слот. Нямам особени забележки към разположението на компонентите по дъното – може би едиствено джъмперът за ръчно нулиране на настройките в BIOS можеше да бъде разположен по-ниско, тъй като при сегашната постановка достъпът до него би могъл да бъде блокиран при поставяне на особено дълга видеокарта. Одобрително се отнасям и към добавянето на цели три PCI слота, тъй като все още огромното болшинство разширителни платки (тунер, дискретна звукова карта, външна мрежова карта) ползват PCI интерфейса. При това, конструкторите на Biostar са наредили по такъв начин PCIe слотовете, че дори и при използване на видеокарта с двуслотова охладителна система би се изгубил най-много един PCI слот. Със задоволство отбелязвам и факта, че чипът, на който се записва фърмуера, е поставен на цокъл – така няма опасност от загуба на платката след неуспешно флашване на BIOS, както понякога се получава с по-нови дъна, които използват чипове на SMD монтаж. Околоцокълното пространство също е адекватно оформено. Нямах проблем с инсталацията на доста масивния охладител Scythe Infinity. Захранването към процесора е през 4-канален контролер – добро компромисно решение (повечето дънни платки от ниския и среден клас са AMD са с 3-канален контролер – само топмоделите с поддръжка на процесори със 140 W TDP са с 5-канален). Използвах комплект медни радиаторчета на Thermaltake, за да подобря охлаждането на MOSFET транзисторите силовите вериги, захванващи процесора.

Тестове:

 

- Хардуерната конфигурация на системата е указана по-горе.

 

- Фърмуерна версия на BIOS за дънната платка:

 

 

- Софтуерна конфигурация:

 

 

Версии на тестовите приложения:

 

 

Тестови резултати:

Резултатите при номиналната работна честота на процесора са публикувани в следващите две таблици.

 

 

След отчитане на (минималната) разлика в честотите на процесора в моята конфигурация и тестовата машина от августовския брой на PC World (иначе идентични в основните си компоненти), установяваме, че производителността на моя екземпляр Biostar TA770 AM2+ е аналогична с тази на тестваните дънни платки на същия чипсет. Разликите са в рамките на инструменталната грешка.

 

Овърклок

Смених охлаждането на чипсета с Noctua UH-6 (35 лева в „Кунтуров”).

При процесорен множител 8, HT множител 3 и напрежение 1,4 V към процесорното ядро, системата е стабилна до 340 MHz системна шина (процесорът работи на 2720 GHz).

При процесорен множител 10, HT множител 4, напрежение от 1,5 V към процесорнито ядро и 2,8 V към паметта, системата е стабилна при шина 300 MHz. При това процесорът заработи на 3,0 GHz (300x10), а температурата на процесора не надвишава 69º C под максимален товар (стайна - 20º C) 

Изводи

На пазара има и други дънни платки, базирани на AMD 770, които са на достъпна цена и подходящи за овърклок. Такива са например Gigabyte GA-MA770-DS3, Foxconn A78AX-K и J&W JW-RX780X-AM2+ (цитирам статията).

Първите два модела са по-скъпи от Biostar TA770 A2+; Foxconn пък е спартански конструиран и няма някои от ценните екстри на Biostar-a - качественият звуков чип, eSATA интерфейсa и полимерните кондензатори.

Овърклокът е съпътстван с допълнителни разходи, но от друга страна – охладителят за чипсета на Noctua e качествен и го разглеждам като дълготрайна инвестиция.

Считам, че за парите си (Biostar TA770 A2+ в момента се продава за 127 лева според www.roldex.com ) клиентът получава много добро дъно на актуална платформа, която би му служила адекватно в близките година-две.

Заключение

Чувствам и особено удоволствие, че с покупката си и тази статия подпомагам един не чак толкова популярен бренд като Biostar - насърчаването на преследвачите за сметка на хегемоните винаги е била част от личната ми философия.

 Англичаните имат поговорка “Don’t judge a book by its cover”. Това е и апелът, който бих отправила към потребителите, лоялни към дадени марки - често по предубеждение. Сред богатото разнообразие от хардуерни продукти, достъпни и на родния пазар, понякога се откриват и редки бисери, за които не подозирате. За да ги откриете е достатъчно малко повече четене и усилия. Чувството, че си намерил нещо различно, обаче, носи уникално удовлетворение и си струва. Напълно. Точно такова усещане изпитвам и в момента, завършвайки това ревю на системата, използваща Biostar TA770 A2+ ;). 

 

Забележка: Ревюто e получило максимален брой точки от журито във втория кръг на Петото национално състезание по асемблиране, организирано от IDG.bg - онлайн отделът на ICT Media, чийто финал се проведе в неделя. Tекстът се публикува със съгласието на автора (бел. ред.)

 

Източник: IDG.BG