К огато се приемат резолюции, оръдията мълчат. Съгласуваната позиция на Съвета за сигурност на ООН по иранския проблем явно е приемлива за всички. На първо място - парадоксално, но факт - за самия Иран.
Техеран надали ще усети разликата в положението си в света, след като бъдат въведени поредните санкции. Досега Ислямската република успешно преодоляваше всевъзможните прегради, поставяни пред нея дълги години.
Като използва умело противоречията между страните членки на Съвета за сигурност, интереса им към страната, обусловен от различни вектори, Иран вероятно пак ще успее да се измъкне от положението.
Санкциите спрямо десетина ирански държавни компании и 20-ина физически лица наподобяват по-скоро заканителен жест, а не наказание.
Основното за Техеран е, че лайтмотив на резолюцията е мирната й насоченост, стремежът за решаване на ядрения проблем чрез дипломация. От една страна, така Иран ще може да спечели време; от друга, резолюцията като международно-правен документ връзва ръцете на САЩ.
Да започне война след подписването на резолюцията - това би било прекалено дори и за Вашингтон. САЩ безспорно разбират, че в момента не са готови за ефективна и бърза операция.
Толкова неща обаче се изписаха за бъдещата война, лидерите на двете държави тъй убедително се заплашваха взаимно, че ще е твърде досадно да напуснат ринга, признали своето безсилие.
Щатите, естествено, ще използват документа, за да подготвят по-добре нападението. Атака ще има - това е почти несъмнено. Без да отслаби позициите на Техеран, Вашингтон не може да постигне нито една от стратегическите си цели в региона.
Ако съдим по изявленията на висшите им ръководители, в близка перспектива САЩ си поставят ред задачи, чието решаване може да ограничи мащаба на военното нахлуване - или изобщо да няма такова.
Става дума за един изпитан метод - формиране и задействане на "пета колона". На този етап армията служи само за фон.
Потвърждение за това е позицията на Кондолиза Райс, според която увеличаването на американските военни сили в района на Персийския залив "подпомага нашата дипломация".
Целта на тази дипломация е да се предприемат действия за максимално ограничаване на финансово-икономическите връзки на други държави с Иран.
С други думи, да се открият лостове за влияние върху останалите страни, така че те да намалят или да преустановят своите бизнесконтакти с Иран във всички сфери.
Вашингтон не е доволен от препоръчителния характер на резолюцията, затова отива по-далеч. Целта е да предизвика сред деловите кръгове в Иран недоволство от ръководството на страната.
На идейния фронт САЩ губят от Иран, пък и не е безопасно да бранят на иранска територия идеалите на демокрацията по американски. Затова пък е напълно възможно да разиграят картата на изгодите, ползите, печалбите.
Според логиката на Вашингтон засилването на натиска (блокиране на инвестициите, замразяване на контактите, намаляване на износа и вноса) ще накара, по думите на Райс, "разумните сили" в Техеран да "осъзнаят", че страната им е поела "по път, който й носи вреди".
САЩ явно са открили най-евтиния начин да завладеят Иран - да заложат на "разумните сили". Този път не е кратък, но е верен и вече изпитан.
Така се решават не само задачите за установяване на контрол върху Иран и цялата персийско-каспийска енергийна елипса, но и редица други проблеми, които Държавният департамент на САЩ пряко свързва с Техеран.
Зам.-държавният секретар по политическите въпроси Никълъс Бърнс изброи тези проблеми на конференция, състояла се на 21 март - това са "безредиците в Ирак, стремежът на "Хизбула" да свали правителството в Ливан, заплахата за Израел от палестински сили и ядрената програма на Иран".
"През последните две години се опитвахме да формираме всеобхватна политика, целяща да ограничи и възпре способността на Иран да постигне успех в тези четири области. С това се опитвахме да създадем многобройни точки за натиск върху Иран (...), за да ги принудим да пресметнат цената на своите амбиции", каза Бърнс.
Вашингтон смята, че новата резолюция "ще отвори нови възможности за санкции", и вече се стреми да убеди международните финансови институции, че трябва или да не влизат в бизнесотношения с Иран, или изобщо да прекратят всякакви връзки със страната.
Планът е изгоден за САЩ дори само защото разходите за завладяване на Иран няма да се покриват единствено от Америка, а под лозунгите за свобода и демокрация ще се разпределят между голяма част от световните икономически играчи.
Според зам.-министъра на финансите на САЩ Стюарт Ливи, "водещите световни финансови институции са стигнали до извода, че не желаят да бъдат банкери на режим, който съзнателно укрива характера на нелегалната си дейност".
По думите на Бърнс САЩ се стремят да формират същата ситуация и в петролната сфера, като призовават компаниите да се въздържат от инвестиции в Иран. Изглежда доста сигурно, че Вашингтон разчита на дестабилизация в Иран въз основа на недоволство в бизнессредите.
"Надяваме се, че решаващата дума в Иран ще имат онези, които схващат, че не са сами в света (...), и в един момент иранците ще поискат да седнат на преговорната маса", заяви Бърнс. Твърде открито казано за един дипломат - по форма.
По съдържание обаче това напълно хармонира с нравите на Вашингтон.
