За приетия вариант, около който се обединиха шест парламентарни групи, гласуваха 167 от общо 210 народни представители.
В него се казва, че депутатите от 39-ото Народно събрание осъждат комунистическия режим, установен в България на 9 септември 1944 г., отдават почит на жертвите му и се противопоставят на всички опити за реабилитация на неговите символи и фалшификации на комунистическото минало.
Против декларацията се обявиха всички от коалиция "За България" - общо 43-ма присъстващи. Въздържали се нямаше.
На 9.IX.1944 г. в 6,30 ч. сутринта министър-председателят Кимон Георгиев, който е извършил и превратите през 1923 и 1934 г., прочита по радиото прокламация на правителството на Отечествения фронт (ОФ). По-късно в София се провежда масов митинг, а през 1945 г. в България от СССР се завръща Георги Димитров, който става министър-председател на 23 ноември 1946 г., припомня в днешния си брой вестник "Труд".
В началото на дебатите лидерката на СДС Надежда Михайлова заяви, че няма помирение без покаяние, а БСП още не е готова да поиска прошка от жертвите и техните наследници.
"За да се даде прошка, трябва да се поиска прошка. Но от БСП не искате прошка - вие искате властта", заяви тя.
Според Екатерина Михайлова от ОДС парламентът се връща днес към миналото, защото БСП се върна към Девети септември с чествания.
По думите й България не може да зачеркне датата и да я забрави, но не може и да я чества.
"Този ден просто не може да бъде празник. Едни ще честват тази дата, а други ще отбележат жертвите на тази дата", заяви още тя.
Допускате подмяна на историята, днес може да се окаже, че в Белене е имало не лагер, а парк за подготовка на олимпийски състезатели - с тези думи се обърна към БСП лидерът на "Новото време" Емил Кошлуков.
На помен не можеш да правиш празненства, категоричен бе той.
Всички оратори от дясната опозиция в Народното събрание призоваха БСП да поиска прошка от българските граждани, допълва БНР.
Гиньо Ганев от коалиция "За България" (който между другото е зет на Кимон Георгиев) от своя страна заяви, че произволът и репресиите не са част от делото на Девети септември.
Той се противопостави на елементарното отричане на акта през септември 1944 г. от страна на дясната опозиция и на инерцията на отрицанието, която според него имат десните депутати.
"Имаме ли право, без каишка и без синджир, да пускаме да се шири в българския парламент манталитетът, нравите, обичаите, поведението на онези кучета със страшната захапка, дето повече се спускат, отколкото лаят? Нямаме право на някакви политически питбули!", категоричен бе той.
Според Янаки Стоилов от БСП не е уместно която и да е държавна институция да се ангажира с исторически оценки за събития от близката история, но дебатите обаче доказвали безусловно едно - че това е ключово събитие в историята на България през ХХ век.
Това е опит на десницата да преразпределя своите привърженици днес, и то не предлагайки им реална политика за днешния и утрешния ден, а опитвайки се да мобилизира тези, които по някакъв начин са засегнати от Девети септември и последвалите години, смята той.
Ето и пълният текст на приетата декларация, който е по-близък до варианта, предложен от ОДС:
Навършват се 60 години от 9 септември 1944 г. - началото на комунистическия режим у нас.
Тогава бе прекъснат европейският ни път, избран още през ХІХ век от строителите на съвременна България.
След този ден антифашистката кауза беше превърната от СССР и нейните сателити в инструмент на терора и аргумент за потисничеството.
Бе свалено правителство, което бе обявило война на нацистка Германия и бе обезоръжило немските войски в страната.
Бяха извършени беззакония, насилия и масови убийства.
България бе вкарана в социалистическия лагер.
Унищожена беше многопартийната система.
У нас започна утопичен експеримент, който забави с десетилетия нашето развитие.
За нас, а и за всички народи от Източна Европа този експеримент завърши, както и Втората световна война, с падането на Берлинската стена през 1989 г.
Българският комунизъм потъпка човешките права и принципите на конституционализма, началата, върху които започна изграждането на Обединена Европа.
Диктатурата отне свободата на българските граждани, унизи човешкото достойнство, организира мащабни репресии на цели етнически и религиозни общности, но не постигна справедливост и благоденствие.
Българската модернизация се провали от затворената и неефективна система на държавното планово стопанство.
Комунизмът рухна в сблъсък с ценностите на европейската цивилизация и стопанските реалности на модерния свят. Провали се социален експеримент, основан върху идеологически илюзии и политическо насилие.
Днес, когато България е пред прага на Европейския съюз и месеци след приемането й в НАТО, се правят опити за героизиране на 9 септември 1944 г.
Всичко това е в противоречие с победилата кауза на българската демокрация.
В Европа отдавна демократите, както отдясно, така и отляво, заклеймиха комунизма като форма на тоталитаризъм.
Ние, народните представители от 39-ото Народно събрание осъждаме комунистическия режим, установен в България на 9 септември 1944 г. И отдаваме почит на жертвите му.
Противопоставяме се на всички опити за реабилитация на неговите символи и фалшификации на комунистическото минало.
