(Подробен дневник на пътешествието, както и снимки може да прочетете и видите на сайта VyacheslavStoyanov.com)
Макар да използва колело за целта, 35-годишният бесарабски българин от Украйна, който живее и работи в София, държи да напомни, че хората притежават най-екологичното и евтино средство за предвижване - тялото си.
Приключението всъщност има сериозна екологична мисия, което разкрива и самото име на похода Recycle, съчетаващ "рециклиране и обикаляне с колело". Мотото е "Рециклиране на мисленето в полза на опазването на околната среда".
Целта е хората да повишат културата си за разделно изхвърляне на отпадъците, както и да намалят използване на моторно-транспортни средства, които замърсяват въздуха и улиците на нашите градове, обяснява Вячеслав, който отскоро се занимава с екология, а иначе е завършил промишлен дизайн.
Именно чрез професията си той осъзнал "вредата на прогресивното консуматорско мислене" и започнал да си задава въпроса какво се случва с продуктите след използването им.
За последните десет години сме изхвърлили толкова боклук, че на природата ще са й нужни няколко хиляди години да го рециклира - този страшен факт кара дизайнера да мисли по-отговорно за създаваните от него продукти, като използва предимно преработваеми материали.
Много харесвам чистата природа и животните
мразя мръсотията и ниската култура, не се заобикалям от вещи, а купя ли нещо, го използвам дълго време, пропагандирам екологичен и здравословен начин на живот, вярвам в смисъла на живота, описва се в профила си на сайта той.
Индивидуалната му велосипедна експедиция покрай бреговете на Черно Море трябва да приключи към края на другия месец по план. Маршрутът й е България-Румъния-Украйна-Крим-Русия-Грузия-Турция.
Още в началото на похода, от българското Черноморие край Каварна, Вячеслав пише за "разнообразието от най-различни опаковки и следи от изграждането на хотелите", замърсили природата.
Според негов приятел еколог изхвърлените опаковки са предимно от Турция - вероятно течението или вятърът ги е замъкнало чак в наши води. Проблемът с найлоновите пликчета пък е, че потъват директно на дъното.
"С времето дъното на Черно море е заприличало на музей на човешката еволюция, натъпкана с автомобилни гуми, обувки, пластмасови продукти за еднократна употреба и други подобни, а поради това, че експозицията е постоянна и градираща, фауната е полепнала по предметите", разказва авантюристът.
Подобна картина той описва и от северната ни съседка Румъния: "Ниската култура, която е в колосални размери на пътя, през цялото време дразнеше погледа ми и засенчваше красивите пейзажи.
Около Констанца видях как една жена на около 40 години изхвърли шише минерална вода от прозореца на колата си. Гледката е отвратителна! За съжаление не разполагах с достатъчно сили да я гоня с колело, за да й върна загубеното". В града, който според него се развива и облагородява, той също
не вижда много велосипедисти, също както в София
"След Констанца хубавият път свърши. Попаднах на дъска за пране, асфалт, който сигурно беше на повече от 20 години, а реставраторите са се опитали да спасят, от спестяване или от сантиментални чувства", описва добре познати ни проблеми приключенецът.
На път за Браила Вячеслав открива, че в северните румънски села е чисто, а проблемът с отпадъците е решен по възможно най-простия начин - с кошчета за боклук, наредени през 100 м.
"За мое удивление, видях как хлапетата си изхвърлят опаковките от сладолед в кошчетата, даже една жена вдигна някакъв боклук и го хвърли", приятно изненадан е той.
Към Галати обаче колоездачът отново наблюдава обичайната гледка от боклуци, предимно пластмасови шишета: "Гъстота този път беше около 600 броя на километър".
Вече в Украйна, пътешественикът се чувства като в машина на времето, сякаш 20 години назад, но същевременно и у дома. Той спира и за да се срещне със семейството си, което още живее там.
"Пътят е пълен с пластмасови шишета, предимно от бира. Руснакът не пие вода... Другите отпадъци са обичайна гледка - пакети от цигари, опаковки от вафли и сладолед, това, което се консумира най-често...", пише той.
По пътя към Одеса той установява, че плажовете са мръсни не защото хората са недобросъвестни, а защото липсват или не достигат кофи за боклук и затова местата около тях са се превърнали в сметища.
За Крим (Кечкине) Вячеслав възкликва: "Брегът е много чист. Водата е кристално чиста с камъни по плажовете. Място, където гмурецът ще е щастлив... Не ми се тръгваше, но трябваше да продължа."
В Ялата колоездачът среща бездомник, който събирал по 200 стъклени бутилки на ден от контейнерите, за да ги връща за вторични суровини. "Браво на него, макар изкараните пари да ги дава за водка. Тук ги наричат "чистачи".
"Пластмасовите шишета са навсякъде. Едно от най-мръсните места, които съм посещавал. Край пътя е пълно с боклуци, даже видях едно сметище на брега на реката. Какво става с него, когато тя прихожда? Навсякъде цари разруха", разказва пътешественикът вече от Абхазия.
Само на един изоставен плаж водата е кристално чиста... Но за бъдещите му, както и любопитни истории от досегашните му приключения, може да прочетете с подробности на сайта VyacheslavStoyanov.com.
Последвайте ни
криза, която тихо расте" />
