В сяка жена е любопитна да чуе мъжкия коментар за обикновените неща от живота, и особено за самата себе си. А когато своето мнение споделя известен, интересен и ерудиран мъж, предизвикателството е двойно. С директора на Националния исторически музей Божидар Димитров разговаря Марина Борон.
- Как започва вашият път в историята? И защо избрахте история?
- Роден съм в Созопол - най-старият български град. Съществува вече 2615 години. В него всичко е история.
Когато бях малък и валеше дъжд, намирах монетки и парчета рисувана глина по изровените от водата улици. В младежките си години се записах на подводно плуване. Под водата намирах амфори и, естествено, се интересувах защо тези гърнета са с остро дъно.
Почнах да чета професионална литература на 15-16-годишна възраст. На 20 вече знаех толкова за историята, колкото един студент във втори курс. Така започна всичко.
Разбира се, не съм мислил да следвам история, защото тя беше мое хоби. Поех пътя на всяко созополско момче - завърших техникум, специалност "Корабни двигатели" и след казармата се качих на корабите на "Океански риболов".
Работих четири години в Южна Африка като моряк на риболовен кораб. Но Созопол си е Созопол - през лятото в компанията ми бяха хората от културния елит на София и упражняваха натиск над мен да следвам история. Убедиха ме, когато бях на 24 години.
- Заговорихме за морето - какво е мястото му в нашата история?
- Аргументът, че българинът не е моряк, е най-нещастният от всички, които съм чел. Напротив - той е моряк, откакто е дошъл по тези земи. Идеята, че нямаме отношение към морето, не е вярна, ние нямаме голям военен флот.
Имаме безброй данни за търговско и риболовно корабоплаване - като се започне от VIII век и се стигне до най-ново време. През XIX век един френски учен - Ксавие Омер дьо Хел, пише, че българите притежават монопол над риболова в Черно море.
Още хан Тервел включва стоките, идващи по море, в договора за търговия. Цялата размяна на стоки между България и Константинопол се осъществява по море.
- Наистина ли българин е открил Америка?
- Имало е български кормчия на един от корабите в екипажа на Колумб. Това е нормално - ние сме пръснати по цял свят.
Но и друга история се разпространява - че Латинска Америка е била покорена от българина Алонсо де Охеда. Родът Охеда е известен от XII век. През Средновековието е имало и българи пирати, което се доказва от Актовете на пиратство - книги, създадени във Венеция.
В Бяло море е действал българинът Ди Марин, а в Черно море - някой си Кривич от Созопол.
- Имате ли любим мит от нашата история?
- Нямам любими митове - аз ги разобличавам. Книгата ми "12 мита в българската история" бие Дан Браун по продажби - вече 69-а седмица е в челото на класацията по продажби.
Аз съм професионален историк. Опровергавам митовете, защото обикновено зад тях се крият много по-велики и сериозни дела. Един от най-вкоренените митове е за законите на хан Крум. Мога да успокоя мъжете, че той никога не е заповядвал да се изкоренят лозята. Хан Крум е създавал съвсем сериозни закони.
- Как се създават тогава исторически митове?
- Деформациите в историята се създават по принуда на политиците. Но това важи главно за последните 70-те 80-те години.
Историята по принцип се прави по документи. Лошото е, че за нашата има много малко писмени свидетелства. А и те са писани от хора с определено интелектуално ниво, народностна и верска определеност и пр.
95% от документите от нашето средновековие са с византийски произход. В тези хроники действителността е деформирана през погледа на създателите им.
Не трябва да описваме това, което четем, както са правили нашите първи учени, а да го подлагаме на критичен анализ, съпоставяйки го с другите данни, които непрекъснато излизат.
Типичен пример е историята на хан Крум - най-хуманният, най-интелигентният и най-възпитаният средновековен български владетел. Зная, че звучи "страшно" за човек, който е отрязъл главата на Никифор и е направил чаша. Но това е друг мит - той не е правил такова нещо.
Във византийската хроника за превземането на София от Крум има противоречащи си сведения - в началото се описва как нашият владетел е превзел и разрушил до основи крепостта, като е избил 6000 войници.
Нашите стари учени дори не подлагат на анализ тези данни. И трябва да се намери някой човек, на когото да не му пука от авторитетите на миналото - като мен, който да погледне трезво на нещата.
Да си зададе въпроса защо на хан Крум му е притрябвало да напада София и вместо да ползва крепостта, да я разруши и изостави? От направените археологически разкопки виждаме, че градът в действителност не е разрушен.
Само една глава по-надолу, в същата хроника пише, че сам Никифор е наказал напусналите града войници и офицери. Как е станало това при положение, че Крум вече ги е избил?
Ето по този начин се създават митове. Затова истината трябва да се търси, като се съпоставят данни, даже в едно и също съчинение...
Цялото интервю e в ноемврийския брой на "Beauty".
