В ъпреки триумфа на румънското кино в чужбина, в страната то страда от липса на киносалони - само около 70 за 22 млн. население и от доста слаба посещаемост, оплакват се професиналисти.
Наистина е парадокс - румънските кинематографисти са награждавани в чужбина и публиката по цял свят отива да гледа техните филми, но не и в Румъния, казва за АФП френският режисьор от румънски произход Раду Михаиляну, носител през 2006 г. на наградата "Сезар" за сценария на филма си "Иди, поживей и стани".
Корнелиу Порумбою, който получи Златна камера в Кан през 2006 г., се оплаква от лошото състоявие на малкото останали още киносалони. "Никой не иска да плати, за да отиде в зала, където ще трепери от студ, където озвучаването е от 60-те години и не може да се чуят диалозите, каза той.
За да се преодолее този проблем, режисьорът Кристиян Мингиу, носител на "Златна палма" от кинофестивала в Кан, организира през септември 2007 г. "караванно кино", за да представи своя филм "Четири месеца, три седмици и два дни", в градовете, които не разполагат вече с киносалони.
В Румъния е имало над 300 кинозали по времето на диктатора Николае Чаушеску.
Това положение не е специфично само за Румъния. Затварянето на киносалони заради липсата на средства за поддържането им е общо в целия район след перестройката и падането на Берлинската стена, казва Жоел Шапрон, който отговаря в "Унифранс" за Източна и Централна Европа.
Но аз не знам страна, която да е в ситуацията, в която се намира сега Румъния по отношение на кината и посещаемостта, казва той и добавя че напоследък в района има "бум" на строежа на кинозали, а посещаемостта, като се изключи Румъния, нараства.
Въпреки че през последните години в страната бяха построени десетина мултиплекси и този процес продължава, Шапрон е раздвоен между надеждата и безпокойството.
Надявам се, че няма да стане много късно, защото почти 20 години румънците не ходят на кино, а 20 години е една цяла генерация.
Според статистиката броят на филмовите зрители е спаднал от 2003 г., когато са били 4,5 млн., на 2,9 млн. през 2007 г.
Хората загубиха навик да ходят на кино, някои заради появата на нови аудиовизуални средства, смята кинокритикът Алекс Лео Шербан. Трябва децата да придобият вкус към отиването на кино, да видят филма на голям екран и да разберат, че това излизане с приятели е форма на социализация, казва Михаеляну.
