Проф. д-р Михаил Константинов е роден в София на 5 март 1948 г. Член (от 1991) и зам.-председател (от 2003) на Централната избирателна комисия. Председател на управата на Българския институт за анализи и проучвания. Координатор на ЕС за България по електронно гласуване. Зам.-декан на Факултета по транспортно строителство в УАСГ. Автор на над 500 статии и книги по специалността си и по актуални политически проблеми. Женен, с трима синове.
Г-н Константинов, каква трябва да бъде съдбата на досиетата, съхранявани в масивите на МВР? Има поддръжници на два основни варианта - пълно отваряне или унищожаване.
- Първо, цялата българска общественост и цялата европейска общественост иска пълно отваряне на всички досиета и това е ясно. При това не само архивите, които се пазят в масивите на МВР, а и тези, които се пазят в бившето Първо главно управление, на разузнаването, на Генералния щаб и на ВКР. Т.е. това са архивите, които в момента са в НРС, в служба "Военна информация" и в служба "Военна полиция и ВКР".
Тези неща трябва да се разкрият, става дума за архивите до 1989 г. В това число и действащите агенти. Няма никакво значение, че сега са действащи. Ние разкриваме архивите до 1989 г. Ако след това е превербуван даден агент, това няма да стане ясно. Какво от това, че е превербуван? Разкривате го, че е бил агент на ДС, пък след това, че е превербуван за младите демократични служби няма никакво значение, това си е негова работа. Между другото, маса агенти така се скриха, като ги активизираха в демократично време.
Според моя информация около 10 на сто са превербувани.
- Напълно сте прав.
Става дума за около 6000 души.
- Общата бройка на живите сътрудници на ДС е между 90 000 и 100 000 души. Под 10 000 спокойно може да са превербувани.
За да бъдат скрити от обществото?
- Да. Някаква много малка бройка от тях може би вършат някаква работа. Една държава не може без разузнаване и контраразузнаване.
Имате ли основание да се съмнявате, че малка част от старите агенти вършат работа сега?
- Имаме ли нужда от такова голямо количество агенти. Вие сам казвате, че над 6000 души са превербувани, сигурно има и нови. Това е огромна бройка. Едно съвременно разузнаване и контраразузнаване се нуждаят от по неколкостотин души, но качествени.
Връщам се на въпроса, каква според вас трябва да е съдбата на досиетата?
- Нищо друго, освен да се спази законът - всички досиета в държавен архивен фонд, открити за всеки, който иска да се запознае с тях. Това обаче не може да стане изведнъж, а след последователна процедура за тяхното отваряне. В началото публични трябва да станат не повече от 5-6000. Това са досиетата на водещите обществени и политически фигури. Оттам нататък трябва да има свободен достъп всеки да ходи да чете.
Но сега започна подборно отваряне. Първите на този етап бяха журналисти.
- Това не е правилно. Сега ще го видя Румен Петков, след като разреши едните да се отварят, как ще спре другите - тези на политиците и магистратите. Най-добре е да се направи един обществен комитет, който да упражни натиск, да използва всички законови средства и да организира пренасянето на архива на МВР и на другите архиви в държавния архивен фонд.
Това не е секретна информация. Прави се по схема за пренасяне в държавния фонд. Министър Петков твърди, че нямало капацитет и хора за тази работа. Ние, групата, която сме се събрали, ще му организираме екип от архивари професионалисти и общественици, гаранти на този процес. И после по списък почва предаването на кутиите и папките.
По Закона за класифицираната информация има възможност да се разсекретят всички до 1991 г. поради изтекла давност?
- Законите са няколко. Първо, прословутото решение на НС от 1994 г., съгласно което тези документи не са никаква тайна. После други закони, по които действаха комисиите "Бонев" и "Андреев". Отдавна е ясно, че всичко това трябва да е обществено достояние. Но не е.
Защо досега толкова правителства не решиха този проблем? Имаше възможности той да бъде изчистен.
- Защото във всички правителства имаше зависими хора.
В кое зависимите бяха най-много?
- Не мога точно да отговоря, но във всички имаше достатъчно.
Това означава, че проблемът не се е разрешавал, за да си запазят своите хора?
- И да могат да се манипулират чуждите. Това са двете причини. Пазите своите и държите под натиск противниците си.
Вашето мнение за поведението на Румен Петков сега. Той вече се опитва да бяга от темата. Казва, че досиетата не са приоритет на МВР. Партньори в коалицията го упрекват, че е допуснал груба грешка с огласяването на данни за журналисти, че действа подборно?
- Оценката ми е следната - по един крайно неподходящ начин Петков свърши една много добра работа. Отпуши бутилката и духът излезе. Той го направи по най-бездарния възможен начин, но ефектът е положителен - процесът тръгна и мисля, че не може да бъде спрян. Макар и с 3 години закъснение. Това отпушване, което сега направи Петков, трябваше да го направи Петканов, но не го направи.
Искам да отбележа, че Петканов е един уникален случай в световната практика. Това е човек с влязла в сила присъда за клевета, осъден да плати 5000 лв. обезщетение на бившия си служител в МВР Йордан Ковачев. И той е същевременно министър на правосъдието и председателстващ Висшия съдебен съвет. Такъв случай в света няма.
И си помислете какво е становището на ЕС за една такава държава, в която правосъдният министър има влязла в сила присъда, но той си остава на поста. Това не е държава, това е някаква пародия.
Какви занапред са ходовете на Румен Петков около сагата с досиетата на агенти?
- Да отговори бързо за политиците и магистратите. Искам да отбележа пак, че Петков има достъп само до това, което е останало в архива на МВР, не до този на разузнаването, на военното разузнаване, на ВКР, на УБО. Те са в съответните служби, които са ги наследили. Непременно трябва да се осигури достъп до тези архиви. Сега казаха, че за повечето от тези 11 журналисти нямало данни. Ами няма в МВР, данните са в архива на Първо главно, който е в НРС.
Възможно ли е да е имало явочници, които не са знаели, че са такива?
- Искам още много ясно да се кажат следните неща. Първо, не може да има явочник, който да не знае, че е такъв. Явочникът е активен участник в целия процес. Той подсигурява цялата логистика на явочната квартира. Той се грижи за нея, знае кога да я опразни, осигурява легенда за функциониране на квартирата. Това от типа "бил съм явочник, но не знаех, че съм такъв" - просто е несериозно да се говорят такива глупости. Явочникът си е активен агент.
Второто нещо, което е важно да се отбележи, е, че това, което сега се случва с досиетата е под много силен натиск на ЕС. В Брюксел разбраха прекрасно, че организираната престъпност в България е абсолютно тясно свързана и породена от остатъците на бившата Държавна сигурност . Те разбраха най-сетне, че докато не се пререже тази пъпна връв, организираната престъпност в България ще си бъде постоянно ненаказана и на най-високо ниво.
Трето, което е много срамно. Румъния и в това отношение ни изпревари с откриването на архивите на Секуритате. България остана последната държава от бившия Източен блок със закрити архиви на бившите тайни служби. Това е нещо, което много дразни Европа. Аз съм убеден, че на Запад вече просто не искат да работят с това правителство, въпреки че формално ги тупат по рамото и папата казва колко се радва на тройната коалиция.
Това е някаква смешка. Това правителство се състои от остатъци от бивши комунистически фамилии, пълно е с ченгета, очевидно, и т.н. То не иска да се промени и не може да го направи, защото няма как органически само себе си да се убие.
И друго, бившите доносници, които са на високи постове, пропуснаха да направят едно много важно нещо. Пропусна да го направи и Георги Коритаров. Пропуснаха да излязат и честно да кажат какво са правили тогава, какво са вършили след това, защо е ставало така. А не да чакат по този мъчителен начин да ги убиват парче по парче.
Но толкова години никой не го е направил.
- Вижте какво може да стане, ако въпросът не се реши. Миналото започва да тежи и на наследниците им, на децата им. Тези хора ги правят зависими от това, което тайно са вършили. Защо? Представете си един уважаван общественик, който е бивш агент, умира. Кукловодите след това веднага отиват при децата му и казват: Ето едни документи за баща ти. Или ще ни сътрудничиш, или този човек, който ви е скъп, ще бъде омазан и дискредитиран. Т.е. ние ще унищожим посмъртно вашия родител. И този шантаж трябва да бъде избегнат. Ако тези хора не мислят за себе си, да мислят за децата си.
Казвате, че в правителството има ченгета. Ще може ли то да докара нещата докрай?
- Не виждам как може да спре процесът сега. Ако се опитат да го спрат, може да се окаже, че това ще е камъчето, което ще обърне колата, което ще ги свали от власт.
Няма ли да е болезнено обявяването на агентите вътре в правителството? Могат да последват оставки, драми.
- Ако не отворят архивите на Първо главно, ще се окаже, че са малко агентите в кабинета. Има достатъчно сътрудници на ДС в това правителство, обаче материалите за тях не са в МВР. Има и една легенда, че тези от Първо главно били работили само за Родината и разкриването им ще наруши националната сигурност.
Аз веднага ще ви дам два прости примера. Тези български разузнавачи, които организираха убийството на Георги Марков, за Родината ли работеха? Тези български разузнавачи, които в продължение на десетки години крадяха остаряла западна техника, бил съм в този бранш, знам го, за Родината ли работеха? Те крадяха остаряла изчислителна техника и по този начин загробиха българската електронна индустрия, а не й помогнаха.
Същите тези хора чрез задграничните дружества на ДС и военно-техническото разузнаване, чрез 350 фирми, изнесоха парите от външния дълг на България.
Парите сега влизат в страната. Как се строят сега тези хотели, не само по морето. Това са едни и същи хора - тези, които изнесоха парите, а сега са тарторите на организираната престъпност, обаче на най-високото ниво, за които не се чува.
