Целта на Съвета е да лобира за подобряване на стопанския и инвестиционен климат в страната и за откриване на повече работни места, обясни Кънчо Стойчев и благодари на Ричард Ран, че е приел поканата да оглави Международния борд на Българския съвет за капиталово формиране.
Според Ричард Ран от 1990 до 1997 г. страната ни е минала през лоши години, но сега нещата вървят в правилна посока. Той заяви, че Съветът ще изиграе много конструктивна роля в България. Самият той ще се връща тук от време на време, за да помага при разработването на стабилна политика.
Ричард Ран допълни, че България показва напредък особено след въвеждането на Валутния борд през 1997 г. Според него много неща са извършени, но 13 години по-късно процесът още не е приключил. Корпоративните данъци са много високи, смята Ран и даде за пример Ирландия, където корпоративният данък е 12,5% и страната бързо се развива. Той препоръча да следваме страните, които бележат висок растеж като Ирландия, Люксембург, САЩ, а не тези с нисък растеж като Франция, Германия. От тях нямало какво да научим, смята Ричард Ран. Много е важно България да запази Валутния борд, за да е стабилна валутата, смята той. Според него изплащането на дълга е много положителна стъпка, защото ще даде сигнал към международните институции, че България се отнася отговорно към фискалната политика.
"Най- сериозен проблем пред икономиката на България е нивото на корупцията в съдебната система. Неетичните съдии и прокурори трябва да бъдат премахнати - заяви Ран - Иначе чужди инвестиции няма да дойдат". Той допълни, че се нуждаем от ниско ниво на данъчни ставки. Според него ДДС може да остане на това ниво, но другите данъци трябва да се намалят. Той каза още, че в момента има силен натиск да се увеличат държавните разходи, но това ще е грешка защото в дългосрочен план ще отслаби икономиката.
"По принцип трябва да се намали дългът, но да се запази разумно ниво на резерва в Централната банка", препоръча Ричард Ран.
Емил Хърсев, който е секретар на Съвета, каза, че е крайно време не само финансовото министерство, а и българският бизнес да се замисли, че външният дълг трябва да бъде бързо редуциран. Според него има възможности и ресурси за това. Идеята за национална политика за редуциране на дълга с участието на българския бизнес скоро ще бъде част от държавната политика, смята Хърсев. Според Кънчо Стойчев пък това не само ще създаде финансов образ на страната, но то е и отговорност към бъдещите правителства и управления, тъй като един редуциран дълг ще смъкне годишните плащания. Според него цифрата на дълга може още сега да падне под 1 млрд. лв.
За срещите си с финансовия министър Милен Велчев и с премиера Симеон Сакскобургготски Ран каза, че "министър Велчев и аз говорим на един език, имаме една и съща икономическа философия. Премиерът реагира добре, положително на бележките, които направих. Мисля, че се разбрахме", отбеляза Ран.
