Н а 1 и 2 януари 2007 г. българите ще имат два почивни дни, за да отпразнуват влизането в ЕС. На 3 януари ще трябва да се върнат към обичайния си работен ритъм и... обичайната си заплата.
Икономическата логика и опитът на десетте страни, които се присъединиха през 2004 г. показват, че членството в евросъюза само по себе си не прави доходите по-високи и съвсем не означава, че за една нощ заплатите се вдигат от 200 на 2000 евро. ЕС създава много нови възможности, но не раздава пари "на калпак", нито превежда средства в лични банкови сметки (единственото изключение в известен смисъл са фермерите).
Естествен подбор
Всъщност движението на доходите след влизането в ЕС до известна степен може да се оприличи на теорията на Дарвин за естествения подбор - оцеляват (получават по високи заплати) най-приспособените, най-квалифицираните и най-конкурентните.
Предимство ще имат работещите в големите икономически активни градове и заетите в експортно ориентираните сектори, които ще спечелят от бума в търговията след членството. Все пак отговорът на въпроса кога ще ги стигнем по заплати европейците е: след много дълго време.
През двете години след присъединяването в новите членки се наблюдава по-бързо нарастване на реалните заплати в сравнение със западноевропейските страни. Причините за това са много - по-високият икономически растеж, отколкото в стара Европа, значителният приток на чуждестранни инвестиции и повишаването на производителността на труда - и ръстът не може да бъде обяснен единствено с ефекта от членството.
През миналата година по данни на Европейската обсерватория за индустриални отношения най-голямо е било нарастването на реалните заплати в Латвия (10.3%), Естония (9.2%) и Литва (6.4%), а средният ръст за новите страни членки за същата година е 3.6%. За сравнение, средното повишение за страните от ЕС-15 е 0.7%.
Въпреки това европейското самочувствие на средния поляк или унгарец продължава да страда от значителната пропаст в доходите в сравнение с гражданите на старите членки на ЕС и източноевропейците продължават да бъдат евтината работна ръка на Запада.
Дори според най-оптимистичните сценарии за догонване разликата в доходите между стара и нова Европа няма да се стопява с повече от 2% годишно.
Така заплатите в новите членки ще бъдат едва 25% от нивата в Западна Германия през 2010 г. и по-малко от 40% през 2020 г., констатира изследването "Разширяването 2 години по късно: Икономически успех или политически провал?" на Центъра за европейска реформа.
За България и Румъния, които са най-бедните държави, присъединявали се някога към ЕС, постигането на европейски стандарт на заплащане ще стане още по-бавно.
Очакванията на анализаторите са влизането на България в ЕС да ускори вдигането на заплатите в страната (в предходните няколко години средната работна заплата се е вдигала с 6% - 8.5% годишно). Но българските икономисти изрично подчертават, че това ще стане
Само ако
управляващите не започнат да водят неразумни политики. Основната причина за покачването на заплатите ще бъде повишаването на производителността на труда в резултат от бързото капитализиране на икономиката.
На Запад получават високи заплати, защото производителността на труда е висока, а това е така, защото там прилагат своя труд към много капитал - физически, обществен и човешки. Един човек с мотика създава много по-малък продукт от същия човек с трактор при еднакво усилие - това е разликата между некапитализирано и капитализирано производство, обяснява програмният директор на Центъра за либерални стратегии Георги Ганев.
Българите получават по-ниски заплати, защото прилагат труда си към по-малко капитал, а оттам и производителността на труда е по-ниска, или казано по-просто - произвеждат по-малко.
Дефицитът на капитал в страната води до висока възвращаемост на инвестициите. Това, съчетано с по-високата сигурност вследствие от членството в ЕС, прави България все по привлекателна за инвеститорите.
Висока възвращаемост при нисък риск е мечтата на всеки инвеститор.
Навлизащите капитали в страната изискват и съответната работна сила. Те увеличават заетостта, намаляват безработицата и така засилват конкуренцията за кадри на пазара на труда, което качва и заплатите. Това е типична
win-win
(англ. win - печеля) ситуация - печелят и чуждите капиталисти, и местните работници. Най-много обаче ще спечелят хората, предлагащи качествен труд.
Първо, защото е по-оскъден, и второ, защото е по-продуктивен. Ще видим по-ускорена диференциация на заплатите - качественият труд ще дърпа много по-бързо, прогнозира Георги Ганев. Когато привършат квалифицираните кадри, ще започнат да се отварят и неквалифицирани работни места, което постепенно ще вдига заплатите и на неквалифицираните работници. На теория най-силно би трябвало да се увеличават заплатите в сферите, където има най-много инвестиции.
Емиграцията към чужбина също вдига и ще вдига заплатите, макар и постепенно, посочва управляващият съдружник в "Индъстри уоч" Лъчезар Богданов. Идват нови капитали, а няма достатъчно труд. За да задържат труда, работодателите вдигат заплатите, аргументира се той и добавя, че най-силно качване на заплатите може да се очаква при инженерите, защото са много конвертируеми на Запад.
Точно това се случва в момента в десетте нови членки. В резултат на засилената емиграция в западна посока се появиха остри липси както на квалифицирана, така и на по-нискоквалифицирана работна ръка и това започна да тласка заплатите в някои сектори нагоре.
Професии като инженери и лекари, които могат лесно да се практикуват в ЕС поради взаимното признаване на квалификациите и са много по-добре заплатени на Запад, започват да стават много дефицитни.
В Полша например не само митичните водопроводчици, но и лекарите и медицинските сестри се превърнаха в нарицателно за емигранти. Според Полската камара на лекарите и зъболекарите до юни 2006 г. близо 5% от здравните работници са подали молба за сертификат за работа в чужбина и 50% от тях впоследствие са напуснали страната.
Масиран отлив на лекари и медицински сестри има и в балтийските държави, като властите в Литва вече взеха мерки да спрат тенденцията и приеха план за увеличаване на заплатите на здравните работници с 20% през следващите години. Експертите на Световната банка препоръчват новите членки да помислят за повишаване на заплатите в здравния сектор, за да се справят с критичната ситуация.
Значителни проблеми с недостига на работна ръка се усещат и в строителството, туризма и продажбите на дребно. В Литва например заплатите в строителството са скочили с 20% през 2004 г. и възходящият тренд се запази и през миналата година, макар и с по-бавен темп.
Все пак нагоре
Финансовият министър Пламен Орешарски прогнозира в доклада си към проектобюджета за 2007 г. 8.4% ръст на средната работна заплата през следващата година.
Независимите макроикономисти са още по-оптимистично настроени. Ако икономическият растеж не секне, което вероятно няма да се случи, доходите ще растат повече от средния ръст на БВП, казва Лъчезар Богданов. Според него, ако номиналният растеж на БВП е 10%, доходите ще растат с над 10% годишно "и това ще се запази поне няколко години". Първо идват капиталите, а с известен лаг във времето започват да растат и доходите, обяснява икономистът.
Старши икономистът от Институт "Отворено общество" Георги Ангелов също очаква двуцифрен годишен ръст на заплатите. Според него обаче в по-дългосрочен план това ще се дължи не толкова на членството в ЕС, колкото на свалянето на корпоративния данък и очакваното сваляне на осигуровките с три пункта от средата на 2007 г. Ангелов очаква намаляването на социалните осигуровки от началото на тази година да има положителен ефект върху заплатите и следващата година. Ако инвестиционният интерес към България се запази, покачването на заплатите ще се ускори, прогнозира той.
Експертни прогнози
Ненка Георгиева, AIMS Human Capital Bulgaria:
Средното реално увеличение на възнагражденията през периода юли 2005 г. - юни 2006 г. е 13.72%. Ръстът на заплатите в компаниите варира от 5% до над 70%. Очакваме средният ръст на заплатите да продължи да нараства и през следващата година със средно около 16%. Най-значителен ръст се очаква в секторите, които и в момента се развиват динамично - информационните технологии и телекомуникациите, услугите, дистрибуторските компании. В средносрочен план по-сериозен ръст очакваме за длъжности на средни и по-ниски йерархични нива в организациите.
Ива Тодорова, ConsulTeam Human Capital Bulgaria:
През 2006 г. в сравнение с 2005 г. заплатите са се повишили реално с 10% до 13%. Според прогнозите увеличението през следващите две години ще бъде 10%. Не очаквам драстични промени в резултат на присъединяване към ЕС. По-скоро ще се наблюдава плавно преструктуриране на пакета на възнаграждение в полза на вариращи плащания и допълнителни придобивки. Последното е тенденция във вече присъединените страни от ЦИЕ.
Албена Иванова, Hay Group:
Средното увеличение на брутните заплати за тази година е 9.8%. Няма драстични промени в нивата на заплащане по сектори. Прави впечатление, че компаниите са обърнали по-голямо внимание на мениджърите и топмениджърите си, свързано с недостига на тези позиции на пазара на труда - при тях увеличението е около 11%. Предвижданията за средно увеличение на заплатите за 2007 г. са за 9.6%.
Д-р Конрад Прамбьок, Neumann International:
Очаквам през 2007 г. заплатите в България да се увеличат средно с 6.6%. За сравнение, в повечето западноевропейски страни повишенията са обикновено между 3% и 4%, а в други държави от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) - между 4% и 5%. Има добри изгледи ръстът на заплатите да продължи с темпове над средните и през следващите години. Особено значително се увеличават възнагражденията в телекомуникациите, химическата промишленост и бързооборотните стоки.
