В ъв времена, когато думата рецесия редовно бива произнасяна с притеснение и придружавана с обезпокоителни факти за покачващи се цени на горивата, непрестанни спекулации на борсите и поскъпващи храни, всеки би си помислил, че въпросите за околната среда ще останат на заден план... и би се излъгал.
Поне що се отнася до британците. И поне според резултатите от проучване на общественото мнение, поръчано от "Гардиън" и извършено от ICM в периода 28 - 29 юни. Интервюирани са били 1002 души на възраст над 18 години.
Резултатите противоречат на широко разпространеното мнение, че в трудни за икономиката времена екологичните проблеми са смятани от избирателите за нещо, който трябва да бъде решено, ако остане време.
На въпрос кое трябва да е приоритет на правителството за околната среда се обявяват 52% от анкетираните, а за икономиката - 44%. Две трети поддържат и идеята за въвеждането на зелени данъци, чиято цел е да бъдат спъвани действия, оказващи вреда на околната среда.
Интересно е, че високата цена на някои от екологичните проекти изглежда не е успяла да разубеди гласоподавателите, дори и след като правителството обяви проекта си за възобновяема енергия на стойност 100 млрд. лири преди две седмици.
Проучването изкарва наяве и обезпокоителна тенденция: хората по-скоро очакват правителството да реши проблема, отколкото сами да поемат отговорност. Едва 19 на сто твърдят, че действително биха пазарували по-безвредни за околната среда продукти от магазина. 58% пък биха продължали да купуват по-евтината алтернатива, дори тя да е вредна за околната среда.
За добра новина може да се смята фактът, че подкрепата за вземане на мерки за опазване на околната среда е силна измежду всички възрастови, регионални и социални групи. Пенсионерите отговарят почти по същия начин като младите хора между 18 и 24 години.
При подобно проучване в края на април българите бяха изпреварени единствено от руснаците по екологична безотговорност. Разбира се, икономическото положение на България е на светлинни години от това на Великобритания.
Европейското екосъзнание все още е и частично разделено от границите на бившите социалистически държави, в повечето от които ти тепърва се изгражда.
Когато повдигам въпроса за околната среда в разговор с шведски студент, той започва да разказва за това колко стриктно шведите разделят боклука си, как пазят морето си чисто и разполагат с определени квоти за улов на риба, за да избегнат намаляване на популацията. И внезапно помръква: "Но поляците непрекъснато замърсяват морето ни и влизат в морските ни територии, за да ловят риба. Тях не ги е грижа." Звучи познато.
Миналата седмица излезе доклад на Световната банка, съдържащ обезпокоителната новина, че производството на биогорива е причина за увеличаването на цените на храните със 75%. В началото на юни пък Би Би Си обяви, че един от факторите за хранителната криза е загубата на биоразнообразие и занемаряването на редица безвредни за околната среда земеделски практики.
Може би това трябва да означава, че когато избираме околната среда, избираме и икономиката, но и дори когато избираме околната среда, трябва да внимаваме в картинката.
