"Дойдох на тази пресконференция главно заради близките на моряците от "Хера". Искам да им изкажа моите най-искрени съболезнования. Изживях лоши дни. Целият екипаж на кораб "Вежен" е в шок.
На 12 януари в Черно море времето беше много лошо. Скоростта на вятъра бе около 7-10 бала, а вълнението на морето - около 6-7 бала. В 15 ч. Босфора бе затворен заради снеговалеж. На мостика стоях от 22,30 ч. вечерта.
На другият ден, 13 февруари, към 8,30 ч. чух първата информация от кораб "Хера". Обадиха се, че имат проблеми с разместването на товара и искаха да преминат Босфора.
В 9,50 ч. ние получихме разрешение от трафик-контрола за навлизане в Босфора. И на двата кораба ни разрешиха да влезем. В този момент видимостта в морето бе 3 мили. На радара вляво от нас видях някаква цел. Корабът се движеше със скорост 10,3 възела, а ние - с 10,5 възела. Реших да го настигна и да мина от десния му борд.
В 10,10 ч. корабът рязко смени курса си наляво със 180 градуса. Скоростта му падна на 6-7 възела. Около 10,15 ч. се доближихме и вече виждахме кораба. Видимостта бе 2 мили. Тъй като сме били заедно, веднага разпознахме, че е "Хера". Корабът бе със силен диферент и крен надясно. Вятъра бе около 8-9 бала, а вълнението - 6-7 бала. Корабът бе между устойчиво и безразлично състояние.
Към 12,20 ч. чух как трафик-центърът предупреждава "Хера" да се върне в своята зона, тъй като се движеше в насрещното движение. От "Хера" се обадиха, че не могат да се върнат в тяхната част и поискаха да им бъде изпратен буксир. Трафик-центърът попита: "Потвърждавате ли, че искате буксир?". През това време корабът се наклони напред и надясно и потъна. Трафик-центърът продължи да ги вика.
Ние им се обадихме и им казахме: "Хера" се преобърна. "Хера" е под водата." След това потвърдихме, че "Хера" е потънал. Тогава трафик-центърът излъчи съобщение към всички кораби наоколо с координатите на потъналия кораб.
Ние намалихме хода и тръгнахме наляво към тях. След около 5 минути корабът се показа отново, но с кърмата и кила нагоре. Стоя така 2-4 минути. В 12,30 ч. изчезна и повече не се появи.
Ние вече се бяхме насочили към кораба. Обявих аварийно повикване на екипажа за екстремни ситуации и се насочихме към мястото, където беше потънал "Хера". Екипажът беше навързан с въжета, но при това вълнение почти нищо не можеше да се направи. Като го доближихме, видяхме предмети, надут отворен плот и се насочихме към него.
Когато го наближихме, видяхме втори плот с дъното нагоре, видяха се въжета и спасителни ризи и половин спасителна лодка. Насочихме се към плота. Той мина на около 2 метра от нас. Корабът се клатеше с 40 градуса.
На плота имаше един човек, който не беше облечен със зимни дрехи. Температурата на въздуха беше около 1-2 градуса, а на водата - 3-4 градуса. Момчето не беше облечено. Нашият кораб много силно се люлееше. Нямах никаква възможност да му помогна.
Обадих се на центъра и им казах, че в плота има един човек. Оттам ми казаха, че изпращат хеликоптер и спасителни катери. Показаха се два катера, след тях спасителен буксир, който излезе на прибоя и се върна обратно. Хеликоптер не съм видял.
Продиктувах телекс до моя корабособственик с текст: "Хера" потъна. Опитваме се да окажем спасителна операция, но заради лошото време не успяхме. Оттам нататък продължихме.
Ако имаше хора, изплували от кораба, Бога ми, щях да се върна. Бях събрал екипажа. Всички бяха на борда, готови да помагат. Видя ми се, че в плота има още един човек, каза моряк от екипажа. Попитах го: "Сигурен ли си?", но той не потвърди.
Всичко, което съм казал на пресконференцията, съм го написал в отчета си до по-висшестоящите инстанции. Това е истината, която съм видял и за която съм се подписал в документите, а пред вас отговарям със съвестта си."
