НСИ: Населението на България е 7 679 290 души в края на 2006 г.

Н аселението на България е 7 679 290 души в края на 2006 г. по предварителни данни на Националния статистически институт. Средната гъстота е 69.3 души на кв.км.

За една година населението на столицата по официални данни е намаляло с 39 460 души, или с 0.5%.

Към 31 декември данните по години са:

Години   Общо         Мъже            Жени

1990     8 669 269     4 269 998     4 399 271

1995     8 384 715     4 103 368     4 281 347

2000     8 149 468     3 967 423     4 182 045

2001     7 891 095     3 841 163     4 049 932

2002     7 845 841     3 816 162     4 029 679

2003     7 801 273     3 790 840     4 010 433

2004     7 761 049     3 767 610     3 993 439

2005     7 718 750     3 743 327     3 975 423

2006     7 679 290     3 720 932     3 958 358

В общия брой на населението жените са повече (51.5%). През 2006 г. на 1 000 мъже се падат 1 064 жени.

В градовете живеят 5 425.3 хил. души, или 70.6 % от населението на страната, а в селата - 2 254.0 хиляди (29.4%).

Промените във възрастовата структура на населението се изразяват в продължителен процес на остаряване, което естествено води до нарастване на показателя, определящ средната възраст на населението.

През 2000 г. този показател е бил 39.9 години, а през 2005 г. - 41.2 години. Сега средната възраст на населението общо за страната е 41.4 години.

Процесът на застаряване се проявява както в селата, така и в градовете, като в селата средната възраст на населението е по-висока в сравнение с тази в градовете. В градовете този показател има стойност 39.7 години, а в селата ? 45.3 години.

Според НСИ населението в трудоспособна възраст към края на 2006 г. е 4 820 хиляди души или 62.8% от цялото население. В сравнение с предходната година тази категория население се е увеличила с близо 6 хиляди души.

Увеличението, сравнено с предишни години е по-малко, защото възрастта за пенсиониране при мъжете вече е 63 години и не се увеличава всяка година с 6 месеца, както това продължава при жените.

Населението над трудоспособна възраст през 2006 г. е 1 740 хил. души. За една година то е намаляло с 22 хил. души. Това се дължи не само на естественото движение на населението (смъртността), но и на изключването от тази категория на част от населението поради промяната във възрастовата граница за пенсиониране и отнасянето на тази част към трудоспособното население.

Трайно намалява населението под трудоспособна възраст. Спрямо 2005 г. намалението е 23 хиляди и в края на 2006 г. тази категория население наброява 1 120 хил. души.

През 2006 г. в България са родени 74 495 деца, от които 73 978 или 99.3% - живородени.

От всички живородени през 2006 г. 38 108 са момчета, а 35 870 - момичета, или на 1 000 момчета се падат 941 момичета. В градовете живородените са 55 043 деца, а в селата - 18 935.

Раждаемостта в България сега е на нивото в редица европейски страни като Италия, Гърция, Унгария, Австрия, Полша и Швейцария. С по-ниска раждаемост са Германия, Латвия, Литва и Словения - около и под 9.0 на хиляда.

В останалите европейски страни раждаемостта е над 10 на хиляда. Най-висока е в Ирландия (14.7) и Франция (12.9 на хиляда).

През последните години започна да се формира тенденция на увеличаване на абсолютния и относителен дял на извънбрачните раждания. Техният относителен дял от 38.4% през 2000 г. нараства на 49.0% през 2005 г.

НСИ обяснява високата извънбрачна раждаемост със значителното нарастване на броя на съжителствата сред младите хора без да те да са оформени в юридически брак.

За 60.0% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че не всички деца живеят извън семейна среда. Само за 20.3% от всички живородени деца бащата е "неизвестен".

През 2006 г. броят на умрелите е 113 438 души

и е близък до този през 2005 г. (113 374), а коефициентът на обща смъртност - 14.7 на хиляда.

Смъртността продължава да бъде по-висока сред мъжете (16.2 на хиляда), отколкото сред жените (13.3) и в селата (20.7), отколкото в градовете (12.2).

Очакваната средна продължителност на живота за хората, родени в периодав страната при раждане е 72.6 години за периода 2004 - 2006 г. На мъжете тя е 69.1 години и със седем години по-висока при жените - 76.3 години.

След достигнатото високо равнище 17.5 на хиляда през 1997 г. коефициентът на детска смъртност непрекъснато намалява и през 2005 г. достига 10.4 на хиляда.

През 2006 г. в страната са умрели 720 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 9.7 на хиляда.

В сравнение с европейските страни равнището на общата смъртност на населението в България е доста по-висока.

С най-ниска смъртност са Ирландия - 6.6 на хиляда, Люксембург - 7.9 и Франция и Нидерландия - 8.4.

За повечето страни в Европа нивото на смъртността е в границите между 9.0 и 10.0 на хиляда.

Средната продължителност на живота при мъжете в някои от европейските страни като Естония, Латвия, Литва и Румъния е по-ниска от тази в България. Но за всички останали страни този показател е с по-висока стойност и достига до 77 години.

При жените средната продължителност на живота единствено в Румъния (75.4 години) е по-ниска от тази в нашата страна. В Литва, Латвия, Унгария и Словакия жените живеят с около 1 година повече от жените в България.

Във всички останали европейски страни средната продължителност на живота сред жените е над 80 години, като във Франция, Испания и Италия тя е над 83 години.

Разликата между ражданията и умиранията представлява естественият прираст на населението. И тъй като от 1990 г. насам умират повече лица, отколкото се раждат, тази разлика е с отрицателна стойност, в резултат на което населението на страната непрекъснато намалява.

През 2006 г. абсолютният брой на естествения прираст е минус 39 460 души.

Стойността на коефициента на естествения прираст е минус 5.1 на хиляда . Той е с много голяма отрицателна стойност в селата - минус 12.4 на хиляда, докато в градовете тази стойност е минус 2.1 на хиляда.

В Европа, освен България, с отрицателен естествен прираст, но с далеч по-ниски стойности са Естония, Литва, Унгария и Румъния. Близък до този в България е отрицателният естествен прираст в Латвия (- 4.9 на хиляда).

Всички останали европейски страни имат положителен естествен прираст със стойности от 0.2 на хиляда в Португалия и Словакия до около 4.0 на хиляда в Люксембург и Франция. С най-висок естествен прираст е Ирландия (8.1 на хиляда).

Сключените бракове през годината са 32 773, които са със 728 по-малко от предходната година. От тях 79.6% са в градовете. В селата са сключени 6 672 брака.

През 2006 г. броят на регистрираните разводи е 14 828 и той е близък до този през 2005 г. (14 676). По-голямата част от тях (12 144) се отнасят за градовете.

Половината (52%) от разводите в България през 2006 г. са по взаимно съгласие, 26% са поради несходство в характерите, а за 10% от тях причината е фактическата раздяла.

През 2006 г. в

преселванията между населените места в страната,

са участвали близо 115 хил. души.

Най-голямо движение има по направлението "град-град". Близо 43% от всички мигранти са сменили местоживеенето си от един град в друг.

С по-малък относителен дял са миграционните потоци по направленията "село-град" - 25%, "град-село" - 20%.

Най-слабо изразено е движението между селата. От всички мигранти през 2006 г. 12% са по направлението "село-село".

В резултат на преселванията между градовете и селата, населението на градовете се е увеличило с 5 198 души, респ. с толкова е намаляло населението в селата.