П рез последните години популацията на рапани се е увеличила многократно, обяви днес Асоциацията на производителите на рибни продукти.
Като дънен хищник този морски охлюв няма естествен враг в Черно море. Рапаните изяждат черната черноморска мида, която е един от основните биофилтри на морето. Наблюденията показват още, че рапанът изяжда и бялата пясъчна мида.
За възстановяването на биологичното разнообразие в морето асоциацията нееднократно е настоявала пред министерството на земеделието и храните и пред министерството на околната среда и водите за провеждане на задълбочен научен експеримент: дънно тралиране и драгиране с различни риболовни уреди, използвани в страни от ЕС и от трети страни, за улов на дънни обитатели рапани и бели миди.
Експериментът цели да докаже, че този вид ловуване няма да повлияе на другите морски обитатели. Подобни методи използват и други страни в Черноморския регион и досега няма данни тази тяхна дейност да е пагубна. В България дънното тралиране и драгиране е абсолютно забранено.
Водолазният способ, практикуван в страната ни, е твърде трудоемък, нерентабилен и изключително рисков за здравето. С него може да се слиза до дълбочина най-много 12-15 м, твърдят специалистите.
Месото на този пришълец - рапана, по нашите географски ширини е изключително експортно ориентирана суровина и то към азиатския пазар. Изключителната му популация през последните години е довела до малките му размери. Според специалисти това може да се дължи и на намалялото количество храна за този хищник.
От асоциацията предлагат да се търси вариант за разрешаване на дънното тралиране за улов на рапани в определени контролирани райони от морското дъно, което да е научно съобразено и да обхваща не повече от 6-8 до 10% от морското дъно на година. Контролът ще извършват специалисти от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА).
Предложението за експеримента е отправено към министър Цветанов на среща още през август. Тогава беше разпоредено ИАРА да изготви такава заповед. В експеримента участие трябваше да вземат членове на асоциацията и експерти от научни институти.
Към настоящият момент рапана вече се е заровил в пясъка и възможността да се покаже през октомври е малка, а заповедта още не е изготвена.
Според експертите експериментът може да направи паралелно проучване не само за рапана, но и за бялата пясъчна мида, която също е изключително експортно ориентирана суровина. Вероятно това е и причината за непрестанните набези през лятото на бракониери по Южното ни Черноморие.
Бялата пясъчна мида може да се добива чрез модерни пневматични и други видове драги, които масово се използват и в други страни от ЕС. Изваждането и от пясъка едва ли ще увреди морското дъно и местата за обитаване повече, отколкото това правят разбиващите се вълни в прибоя, смятат специалистите.
