О т началото на годината темповете на растеж на кредита за частния сектор започнаха устойчиво да нарастват, като достигнаха почти 60% през октомври 2007 г. (63.2% от БВП). За разлика от предходните две години по-голяма част от новоотпуснатите кредити беше насочена към корпоративния сектор.
Този силен растеж беше обоснован от силния оптимизъм за развитието на българската икономика след членството й в ЕС, който доведе до бърз растеж на инвестициите. Въпреки че показателите за качество на кредитните портфейли се подобриха, бързият темп на растеж на банковия кредит доведе до натрупване на по-висок кредитен риск в системата.
От една страна, нивото на риск в банковата система нарастваше, а от друга - силната конкуренция и борба за пазарен дял водеше до разхлабване на кредитните стандарти и намаляване на лихвените проценти по кредитите.
Съкращаването на лихвените проценти се осъществяваше в период на глобално нарастване на нивото на лихвените проценти по кредитите и затягане на кредитните стандарти.
Реалните лихвени проценти по кредитите за домакинствата и фирмите у нас бяха и продължават да бъдат близки до нула или отрицателни.
Това създава нереалистични очаквания у кредитополучателите и води до подценяване на риска, който те поемат. А е логично да се очаква рано или късно по-високите лихви в глобален мащаб да рефлектират в по-високи лихви по кредитите и у нас.
Сътресенията на кредитния пазар в САЩ и Англия показаха колко е важно фирмите и гражданите да имат реалистични очаквания за възможността лихвите по кредитите не само да намаляват, но и да нарастват. По този начин те ще могат да си изградят адекватна представа за обема дълг, който могат да поемат и обслужват.
Повишаването на минималните задължителни резерви от началото на септември беше сигнал към банковата общност, че подобна динамика на кредитната активност не се подкрепя от централната банка. Силната инерция, която е набрал кредитният процес в страната, все още не позволява да се види пълният ефект от по-високите минимални резерви.
Нарастването на лихвените проценти на междубанковия пазар обаче показва, че процесът на корекция е започнал и в скоро време това ще се отрази и върху кредитната активност на търговските банки в желаната от БНБ посока.
БНБ ще продължи да следи внимателно темповете на растеж на банковия кредит. Текущите темпове на растеж от 60% не могат да бъдат разглеждани като устойчиви и безрискови за стабилността на системата. Кредитните условия на международните финансови пазари се затягат и това няма как да не се отрази и на българския кредитен пазар.
В момента БНБ следи много внимателно как протича приспособяването на местната банкова система към промените на международните пазари.
Същевременно, ако това приспособяване не е достатъчно, имаме готовност да приложим допълнителни мерки, така че темповете на растеж на банковия кредит да се съкратят до по-устойчиви нива, които не създават значителен риск за финансовата стабилност.
По-доброто осведомяване на потребителите на банкови услуги относно цената на кредита и рисковете, които са следствие от натрупването на дълг, е гаранция както за постигане на равнопоставеност в процеса на договаряне между двете страни, така и за запазване стабилността на банковата система.
Кризата на пазара на ипотечни кредити в САЩ показа как създаването у потребителите на нереалистични очаквания за цената и условията на кредита може да създаде огромни проблеми на самите банки и икономиката като цяло.
