"На 1 януари България и Румъния се присъединяват към ЕС. Вторият мост на Дунава трябва да свърже обеднелите гранични региони с общността, а и да внесе икономическо оживление. През 2010 г. е възможно мостът да бъде пуснат в експлоатация."
Това се казва в статия на Юта Зомербайер, публикувана в бонския в. "Генерал анцайгер" (General-anzeiger-bonn.de), за която информира Българската редакция на радио "Дойче веле".
Нови работни места и по-лесно преминаване на границата - това се очаква от втория мост на Дунава между Видин и Калафат, проект, който ще струва 234 млн. евро, пише авторката и обяснява:
Над половината от тези пари са по линия на програмата ИСПА на ЕС и от Европейската инвестиционна банка. Всъщност мостът трябваше да е готов още на 1 януари, в чест на присъединяването на двете страни към ЕС като символ на обединяваща се Европа.
Този план обаче се провали. Разногласия относно мястото на строежа, бюрокрация и трудности във финансирането забавиха началото на строителните работи с три години. В средата на 2007 г. е предвидено строежът най-сетне да започне.
Първите влакове и коли ще могат да преминат по новия дунавски мост най-рано през 2010 г. С новия мост ще се подобри европейския транспортен коридор №4.
Той свързва Берлин през множество европейски страни със Солун и Истанбул. В региона очакват мостът да предизвика икономическо оживления. Не само самият строеж, за който ще бъдат наети на работа около 1000 души, а най-вече ефектът от неговото построяване се очаква да помогне на региона да преодолее икономическата криза.
За видинския кмет Иван Ценов мостът е даже нещо като панацея, която ще реши всички социални и икономически проблеми на региона. Регионът на Видин пострада особено силно по време на войната в Югославия и обявеното търговско ембарго.
Обезлюдяването и застаряването на населението са едни от най-сериозните проблеми. Селата около Видин са полупразни.
Младите хора напускат региона и отиват към по-големите градове или направо в чужбина - към Италия, Испания и Гърция. Нивото на безработицата е почти двойно по-високо от средното за страната от 8,3%.
В индустриалната зона в покрайнините на Видин се виждат ръждясалите скелети на едновремешните големи държавни предприятия. Едно време заводът за помпи "Випом" даваше работа на 2500 души.
Днес той е приватизиран и в него работят 300 души, казва мениджърът Венцислав Павлов. И той свързва големи очаквания със строежа на моста на Дунав.
Надяваме се да разширим контактите си. Видин трябва да стане вратата на България към Европа, казва той.
Едно време вратата към Европа наистина е била Видин за пътуващите с кораби по Дунава. През XIX в. градът е първото българско селище надолу по течението.
Една добре запазена средновековна крепост, богато орнаментирани къщи от началото на века, джамия и синагога със свидетелите на едно богато минало.
Политическите отношения между България и Румъния никога не са били особено близки. По времето на социализма България беше считана за верен сателит на Съветския съюз, докато румънският диктатор Николае Чаушеску искаше да води независим от Москва курс.
През 50-те години беше построен мостът на дружбата между Русе и Гюргево, но това си остана единствената връзка по протежение на близо 500-километровата граница.
През 90-те години двете балкански държави пък се превърнаха в конкуренти за ЕС. И в двете страни твърде бавно се променя негативната представа за съседа.
Радвам се, че ще се строи новият мост на Дунава, казва 42-годишната Веселка Матеева от Видин. Нужно е между културите да се градят мостове, казва още тя.
Съдът на европейските общности в Люксембург чака, а и Русе има добри юристи, ако след влизането на България и Румъния в ЕС румънският град Гюргево продължи да налага своя гранична такса на чуждестранните автомобили - с тези думи Меглена Кунева коментира пред журналисти отказът на Гюргево да премахне местната гранична такса, която от години плащат чуждестранните шофьори при преминаването на "Дунав мост".
Българската еврокомисарка обясни, че е обещавала от много години да се реши този граничен проблем, положила е всички усилия, говорила е с президента на Румъния, с премиерите от две правителства в Букурещ, с министрите на външните работи и с министрите по европейските въпроси, но всичко е без резултат.
