В репертоара си той имаше още над 400 композиции, от които 280 авторски: "Арлекино" (дала старт на кариерата на Алла Пугачова), "Джулия", "Ако си дал", "Сбогом, Мария", "Ела във София", "Песен за моята майка", "Моряшко сбогом", "Нашият сигнал".
През последните години той не се занимаваше активно с музика заради влошеното си здраве след прекаран инсулт, но бе постоянен обект на "внимание" от страна на жълтата преса.
Поклонението пред тленните му останки е в събота, 2 април, от 9,30 ч. в зала "Св. София" на площад "Ал. Батенберг".
Емил Димитров е роден на 23 декември 1940 г. в гр. Плевен и за първи път се качва на сцената на 7-годишна възраст.
Първият концерт, в който участва като естраден изпълнител, е през 1960 г.
Тогава е приет и във ВИТИЗ "Кр. Сарафов", но година по-късно напуска театралния институт.
По това време издава първите си авторски песни - "Само тази нощ" и "Арлекино", които му донасят първата международна награда за българска песен от фестивала в Сопот - Полша, през лятото на 1962 г.
Като композитор и певец е участвал в редица фестивали в България, Русия и Европа: "Златния Орфей", "Мелодия друзей", Първи международен фестивал на френската песен, международни фестивали в Истанбул, Полша, Сан Ремо и др.
Изнесъл е над 7000 концерта в страните от Източна Европа, Русия, Куба, Германия, Франция, Австрия, Белгия, Турция, Ливан и др.; има "златни" и "сребърни" плочи в Италия, Франция, Русия и България.
Лауреат е на множество международни отличия: специалната награда на Съюза на композиторите на ФРГ; френското звание "Екселенс Йоропеен", почетни грамоти от Коми АССР и от френската телевизия за принос в развитието на българо-френските културни отношения.
Получавал е и ордени от Министерството на отбраната за морален принос в Българската армия.
По случай 60-годишния му юбилей беше награден с орден "Стара планина" (първа степен).
Преди няколко години издателство "Слънце" (Sluntse.com) пусна в поредицата си "Прочутите" биографичната книга "Емил", в която авторката Гергана Михайлова е събрала спомените на певеца и най-близките му хора.
През 1995 г. "Рива саунд" (RivaSound.com), съвместно с "Балкантон" издаде сборния албум "Емил Димитров - златни хитове", а през 2000 г. по повод 60-годишния му юбилей излезе и "Златни хитове 2", съдържащ 17 от най-големите му авторски хитове.
В каталога на музикалния център е и албумът, събрал записите от концерта бенефис в зала 1 на НДК, където неговите песни бяха изпълнени от Лили Иванова, Йорданка Христова, Панайот Панайотов, Веселин Маринов, Богдана Карадочева, Маргарита Хранова, група "Сигнал", Драгомир Драганов и др.
"Моя страна" беше обявена за песен на столетието от българските музикални класации, а нейният създател, наред с всички други награди, беше удостоен с Приз за човечност заради силното послание на неговата творба, припомня БНТ (BNT.bg).
През януари т.г. лидерът на БСП Сергей Станишев обяви, че певецът е подарил тази песен на партията му.
Моя страна, моя България (текст Васил Андреев, музика Емил Димитров, аранжимент Митко Щерев)
Колко нощи аз не спах,
колко друми извървях -
да се върна.
Колко песни аз изпях,
колко мъка изживях -
да се върна.
В мойта хубава страна
майка, татко и жена
да прегърна.
Там, под родното небе,
чака моето дете
да се върна.
Припев:
Моя страна, моя България,
моя любов, моя България,
моя тъга, моя България,
при теб ме връща вечно любовта.
Даже нейде по света
неизвестен да умра -
ще се върна.
Мойта хубава страна
и тревата, и пръстта
да прегърна.
Нека стана стръкче цвят,
нека вятърът познат
ме прегърне.
Нека родните поля
да ме срещнат с песента
щом се върна.
Припев: (2)
Моя страна,
моя България,
моя прекрасна страна,
ще се върна!
