П рофесията преводач се превръща във все по-перспективна на Стария континент.
Разширяването на ЕС и засилването на сътрудничеството превръщат преводачите в незаменими специалисти и Международната асоциация на конферентните преводачи констатира, че съществува недостиг на говорещи добре някои от европейските езици като унгарски и испански или португалски и словашки.
Въпреки недостига обаче условията не винаги удовлетворяват кандидатите за работа. Преди две години словашката преводачка Едита, с 20-годишен опит с френски и испански, получава работа в Европейската комисия (ЕК). Заминава за Брюксел с трите си деца, като оставя съпруга си в Братислава.
В европейската столица обаче я очаква изненада - Едита разбира, че е наета в най-ниския ешелон, като дебютантка. Опитните преводачи като нея, но граждани на ЕС от 15-те страни членки получавали до три пъти по-голямо възнаграждение от нея.
Едита си помислила веднага, че е подложена на дискриминация, но скоро разбрала, че нещата си имат свое обяснение. Колегите й, които я убедили да отиде в Брюксел, явно били забравили да й кажат, че разширяването на ЕС с 10 нови членки е довело до общо намаляване на заплащането на преводачите. За щастие се оказало, че е възможно за
добрия преводач бързо да се изкачи в йерархията.
Днес, две години по-късно, Едита си е извоювала място в европейските институции и получава месечно възнаграждение от 4000 евро.
Не само европейските институции имат нужда от конферентни преводачи. През последните 10 години все повече преводачи намират работа в така наречените европейски комитети в предприятията. От 1994 г. те са задължителни за всички компании, които имат заводи в различни страни от ЕС и в които работят повече от 1000 души.
Европейските комитети дават възможност
на ръководството и на синдикалните представители да се срещат, за да обсъждат актуални въпроси или да преговарят. Както и в европейските институции в Брюксел, така и в този сектор все повече се засилва нуждата от преводачи.
Официален език за високото ниво на ръководство в мултинационалните компании продължава да е английският, но когато става дума за общуване с обикновените служители, какъвто е случаят с европейските комитети в предприятията, на помощ идват преводачите.
Още повече, че когато се водят преговори за удовлетворяване на социални искания най-добре е човек да се изразява на майчиния си език, ако не владее езика на събеседниците си.
С приближаване на датата на членството на България в ЕС приключва набирането на преводачи с български език за европейските институции.
4 септември беше крайният срок за подаване на документи за преводачи в отдела за български език в Люксембург, който ще заработи от догодина.
В последна фаза на провеждане са още няколко други конкурси за преводачи, организирани от Генералната дирекция за преводи към Европейската комисия.
Няма възрастово ограничение, но професионалната перспектива
за преводач в Брюксел или Люксембург е голямо предизвикателство за младите хора с отлични познания по един от работните езици на ЕС и отлично владеене на българския език.
Възнагражданието не е за подценяване, защото е неколкократно по-високо, отколкото може един преводач да получи в България, и е над средното в ЕС. Един от кандидатите в конкурсите споделя, че тази работа е за хора с рационална мисъл и с известна преводаческа практика зад гърба си.
Изпитите са трудни и изискват изключително високо ниво и комбинативна мисъл. На един от етапите на провеждане на изпитите, тестът, който са предложили от дирекция "Преводи" е бил публицистичен от вестник "Хералд трибюн", но допълнително усложнен с труднопреводими думи, за да се изпробва именно комбинативността.
Езиковите познания не са достатъчни. Необходими са задълбочени знания по европейска интеграция, констатира кандидат-преводачът.
В по-изгодна позиция при кандидатстването са завършилите магистърските програми по конферентен превод. Миналата година те бяха поканени на стаж в Брюксел, където са имали възможност да упражнят уменията си в ситуация, близка до реалната.
Практически стажантите преводачи са работили в т.нар. "неми кабини" по време на форумите на различни европейски институции. Превеждали са, но без микрофон. След приключване на стажа само трима от българите са издържали изпита.
Един от преводачите ни, които вече работят в Брюксел, смята, че най-трудна е терминологията на ЕС, за която не съществуват български думи като "convergence" или "cohesion".
Назначените вече български преводачи и коректори са доволни от условията на работа, както като натоварване, така и по отношение на заплащането.
