В се повече стават французите, които целогодишно живеят в каравани. Причина за това често е безработицата или пък недостатъчните доходи. Хората работят, но не получават достатъчно средства, за да платят непрестанно покачващите се наеми.
Такива граждани се обединяват, притиснати от нуждата да живеят в поселища като къмпинги например.
Разбира се, има и такива, за които караваната е начин на мислене.
Джо Сако живее в автобус край Париж от три години. Любезният домакин развежда репортерката на РФИ в дома си. Показва й стария двуетажен английски автобус от 1967 г. Две-три каси от лимонада служат за стъпала.
В автобуса е малко е претрупано. Разни вехтории, книги... На първия етаж е "дневната". Има отделен кухненски бокс и мястото за спане.
"Ето го и бюрото ми, където работя доста добре. Отоплявам се с нафта. Няма как, както навсякъде, човек трябва да се отоплява през зимата" , разказва Сако, който е безработен.
Той е на 59 години. От малтийски произход е и живее във Франция от 9 години. Оказва се, че не му е за първи път да обитава странни жилища като ремаркета, камиони и пр.
Джо вярва, че да живееш по този начин е преди всичко избор на свобода, на движение, на уединение:
просто защото нямаш съседи, които постоянно да чуваш какво правят.
Този начин на живот е по-близък до природата. След толкова години Джо Сако не е сигурен, дали ако му предложат просторно жилище, ще се съгласи.
От преди четири години, когато преживява тежка семейна драма, Лоран също се е настанил в своеобразен къмпинг.
"Нямах избор. Нямах работа, а следователно и възможност да имам жилище. Малко след като се запознах с приятелката си, тя се самоуби. Имам дъщеря, която искам да си прибера, но не ми разрешават, защото живея в каравана", споделя той.
Социалните служби са на мнение, че Лоран има моралните и физически качества да отглежда дъщеря си, но проблемът е именно караваната.
Поради тази причина е принуден на всеки 15 дни да посещава детето си, което е отделено от него.
В Армения едно страшно земетресение и войната в продължение на години принудиха много хора да живеят под звездите.
След бедствията арменците продължават да живеят във временни и не особено хигиенични жилища.
Земетресението от 1988 г. разрушава северната част на страната и отнема живота на 25 хил. души, а стотици хиляди остават без покрив. Тези хора търсят начини да си осигурят поне някакъв дом.
Оказва се, че след толкова години малцина са успели да си осигурят "екстри" като електричество. Да не говорим, че в повечето случаи 6-членно семейство обитава една единствена стая. Бежанците живеят горе-долу по същия начин.
В България 97% от жилищата са частни. Въпреки това могат да се видят и фургони, в които обикновено живеят роми.
Едно от последните поселища с фургони край София се е оформило след като общинските власти са отдали терена, върху който са били схлупените им къщички за изграждане на хипермаркета "Билла" в Люлин.
Фургоните се оказаха спешната спасителна идея за справяне с жилищните проблеми след летните наводнения. Комисията по бедствия и авария не се ангажира да търси пари за построяване на къщи и предпочете да купи фургони на хората, чиито домове пороите разрушиха.
Домовете на колела са различни по вид. Някои са с изолация; в други, въпреки заплахата от глоби, хората са монтирали кюнци и са сложили печка на дърва.
Животът е оскъден, доходите са ниски. Повечето пострадали от наводненията не са спасили нищо от имуществото си.
Фургоните обикновено са разположени на места, където земята е деактувана от държавна в общинска собственост. На късметлиите са се паднали фургони с изградени отводнителни инсталации и инсталация за захранване с питейна вода. Има и електрическо табло с електромери.
Предоставени обаче са и такива фургони, в които няма санитарен възел. Не е изненадващо защо страната ни се нарежда на последните места в Европа по критерий "баня и тоалетна", както сочат данните на НСИ от преброяването през 2001 г.
През март същата година фургоните заедно с обитаваните тавани и мазета са били 7 851.
Фургоните не се използват само за разрешаване на жилищните кризи. Някои от тях служат за импровизирани вили в планината или на морето.
Лятната селекция на "Европейски акценти" е подбор от най-интересните заглавия в рубриката на РФИ-България през годината. С нови теми тя се завръща през септември.
