С лед като от 1 януари България и Румъния вече принадлежат към изискания клуб, ЕС има за първи път граница на Черно море. Не случайно Брюксел възнамерява в бъдеще да отделя по-голямо внимание на черноморския регион, коментира немският "Тагесцайтунг".
В документ от 2 декември 2006 г. Европейската комисия подчертава, че възнамерява "да интензифицира регионалното сътрудничество на изток на базата на съществуващите договорености в черноморския регион".
Германия, която от началото на годината е ротационен председател на ЕС, също заяви, че политиката на добросъседство е един от приоритетите й през следващите шест месеца.
Крайно време беше черноморският регион да стане приоритет в дневния ред, заявява българският политолог Красимир Николов. Той приветства готовността на съюза да заложи на регионалното сътрудничество в политиката си на добросъседски отношения, а не както досега - на двустранните връзки.
Независимо от факта, че става дума за пазар с 350 млн. души и търговски оборот от повече от 300 млрд. долара годишно, черноморският регион се превърна след края на студената война в стратегически район.
През него преминават тръбопроводите от Каспийско море, но същевременно той е и сцена на много тлеещи конфликти.
Статутът на отцепилата се Транснистрия от Молдова е също толкова неясен, колкото и този на Южна Осетия и Абхазия, които искат да се отделят от Грузия.
Поддържаните от Русия спорни правителства в Транснистрия и Южна Осетия, където миналата година мнозинството от населението се обяви за независимост, попариха надеждите за скорошно решаване на конфликтите.
Двата региона минават за арена и на контрабандата на оръжие и наркотици.
В миналото имаше няколко опита за сътрудничество между страните, граничещи с Черно море. През 1992 г. беше създадена Зоната за черноморско икономическо сътрудничество.
Към нея принадлежат Турция, България, Грузия, Румъния, Русия Украйна, Албания, Армения, Азeрбайджан, Гърция, Сърбия и Молдова, други 15 държави са със статут на наблюдатели.
Заявена цел на организацията беше и е хармонизирането на граничните контроли, намаляването на митата между участниците и стопанското сътрудничество.
Участниците в организацията имат за цел също да си сътрудничат в сферата на опазването на околната среда, транспортните връзки, енергийните въпроси, както и въпросите на вътрешната сигурност в борбата срещу тероризма и организираната престъпност.
По настояване на Русия, която започна да губи влияние, през 2001 г. беше създадена Организацията за демокрация и икономическо развитие, към която принадлежат Азeрбайджан, Грузия, Молдова, както и Украйна, а през 2006 г. по инициатива на румънския президент Траян Бъсеску беше извикан на живот Черноморски форум за сътрудничество и диалог.
Форумът си поставя за задача редовните консултации между участниците, а именно Армения, Азeрбайджан, Грузия, Молдова, Румъния и Украйна, както и наблюдателите - България, Турция, САЩ и ЕС.
Гернот Ерлер, държавен министър към Министерството на външните работи в Германия, е горещ привърженик на интензивното сътрудничество в черноморския регион.
Ние имаме нужда от форуми, където господства нормалният диалог и където примерно Русия и Грузия седят на една маса, заявява той. Относно България Гернот Ерлер казва, че тя трябва от самото начало да бъде зрял партньор в ЕС и също да даде своята лепта.
Според него нестабилните политически отношения сред държавите, присъединили се към съюза през 2004 г., са знак за вакуум, създаден вследствие на постигането на целта - присъединяването. И това не бива да се повтори и в България, допълва Ерлер.
Той предлага като първа стъпка да бъде организирана международна конференция на тема "Въпроси на сигурността и граничните контроли в черноморския регион".
Българският политолог Красимир Николов подкрепя изцяло настояването за засилен ангажимент на България в региона, защото България има също собствени политически и чисто човешки интереси в него.
В Украйна и в Молдова живеят български малцинства, с които ние имаме добри връзки и които искаме да разширим, казва той.
Освен това комуникацията помежду ни може да съдейства за претворяване на идеите на ЕС по отношение на политиката на добросъседство, а именно вкореняването на европейските ценности и у съседите.
