Президентът назначи Кирчо Киров за шеф на разузнаването, прави го генерал

С р резидентски указ полк. Кирчо Киров оглави като титуляр Националната разузнавателна служба (НРС) и се удостоява със звание "бригаден генерал". Той бе временно изпълняващ длъжността директор от февруари м.г., след като от поста бе отстранен ген. Димо Гяуров.

Полк. Кирчо Киров е роден на 23 септември 1950 г. в Силистра. Основно и средно образование завършва в Враца, а висше - във Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Владее четири езика. Работи в системата на разузнаването от 1975 г. Бил е на задгранична работа общо осем години през различни периоди. От 1996 г. работи в НРС, а в професионалната си кариера е преминал през всички нива и длъжности в системата до заемането на висшия ръководен пост.

Би Би Си го интервюира през лятото на миналата година и озаглави кореспонденцията си от София "Българският шеф на шпионажа гледа напред".

В началото на материала британската медия обаче не пропуска да припомни: "Българското външно разузнаване няма особено добра репутация - поне не в Би Би Си. През 1978 г. журналистът от Българската редакция Георги Марков бе намушкан с отровен чадър от български агент, докато прекосявал лондонския мост "Ватерло". Марков почина три дни по-късно."

В срещата си с полк. Киров британският журналист обаче заявява, че са предпочели да гледат в бъдещето, а не в миналото. Двамата се срещнали с 15 минути закъснение, но когато черната му кола спряла пред хотела, "се изненадах от сърдечния му поздрав и елегантния му бледосив костюм", пише Ник Торп. Освен това довел и жена си, с която току-що били на вечеря с президента Георги Първанов.

Било 20,15 ч. и журналистът предложил да се поразходят малко из София до малко кафене във френски стил, което човекът на Би Би Си харесал за интервюто.

По-нататък полк. Киров е описан като 52-годишен хубавец, бащинска фигура. "Малцина българи обаче знаят как изглежда той, тъй като във вестниците се е появявала само една негова снимки", пише авторът и допълва, че събеседникът му е в разузнаването от 1975 г., като се е обучавал девет месеца в школа на съветската КГБ. По-късно работил в Белград и Тирана, затова говори гладко и сръбски, и албански, както и почти безупречен английски.

"Бивш член на БКП, той изглеждаше необичаен избор за този висок пост, 13 години след падането на стария режим... Според един източник от комунистическите времена са останали малцина агенти като него - под 10%", обяснява Би Би Си и добавя, че сега най-големият проблем е наборът на нови кадри, а по-старото поколение се оплаква, че пролетното почистване е било прекалено. Дори американците осъзнаха, че само технологията не е достатъчна, допълва журналистът.

По време на интервюто събеседникът чете от грижливо подготвените отговори със собствения му почерк. Отговорите обаче са предпазливи. Какво ще гарантира, че службата, която ръководи няма да е податлива на политически манипулации, след като брат му е фактор в опозиционната БСП? Ами просто няма да позволи никакво манипулиране, пряко или косвено, отговаря Киров.

"Без микрофоните и записите, характерни за неговата и моята професия, можем да разговаряме по-откровено за останалата част от айсберга: мощните мафиотски групировки, с корени дълбоко в разузнаването на стария СССР; албанците, за които се смята,че контролират по-голямата част от наркотрафика на Балканите; проблема с неустановения статут на Косово; неотдавнашното убийство на сръбския премиер Зоран Джинджич", разказва още кореспондентът на Би Би Си.

"От този разговор, както и при други анализатори в България и Румъния, се очертава картината на Балканския регион, почти завладян от вълна на престъпност и корупция... С присъединяването към НАТО и ЕС тези страни не се опасяват, че ще изгубят суверенитета си - напротив, дори приветстват това", заключава Би Би Си.