Изложба "Посланието" по случай 110 години от рождението на Дечко Узунов се открива на 23 февруари в галерия "Шипка" 6.
Ще бъдат изложени платна от фонда на галерията-музей на художника, в който са запазени общо 13 хил. творби. Куратор на изложбата е проф. Аксиния Джурова.
Ако за Пикасо казват, че си е присвоил цялото минало столетие, за нас това се отнася за Дечко Узунов, пише тя и припомня, че той е:
- минал през всички течения в изкуството, без да се определи към някое от тях;
- преживял остаряването на собствените си ученици и смятащ най-младите за свои;
- дарен от съдбата да премине през живота и кървавия ХХ век без трагични моменти в своя собствен живот;
- допринесъл най-много за европеизацията на българското изкуство, запазвайки почитта и обичта към своята страна и традиции;
- издигнал се до най-високия пост на Международната Асоциация за пластични изкуства (AIAP) към ЮНЕСКО и играещ ролята на консолидиращ интелигентите от всички гилдии в България;
- приемащ изкуството като забава и висша форма на естетизация в заобикалящия ни свят;
- притежаващ изтънчена чувствителност и вкус; ловящ мига в живота и в природните състояния; заливащ със светлина формите на битието;
- съхранил до края тънката еротична тръпка в голите тела, дематериализирани до степен на живописни видения при явно влечение към иреалното и отвъдното (още от бохемските години в Мюнхен (Черно, 1923 г.), към митичното и тайнственото без болезненост и страх;
- впечатляващ с аристократичната си осанка, с изящно чувство за хумор, държащо го винаги над злободневното и довело го до библейска мъдрост;
- достигнал до тази точност на четката, която може да се сравни само с категоричността на японската калиграфия;
- останал докрай извън чувството за завист, смятайки го за братоубийство, заложено още в клетките на първите хора.
Дечко Узунов е роден на 22 февруари 1899 г. в Казанлък, където негов учител е Чудомир.
Две години специализира в ателието на проф. Карл фон Маар в Мюнхенската академия. Там се докосва до творчеството на Рембранд, Веласкес, Тициан, Рубенс...
В Мюнхен Дечко Узунов се среща и с хора, част от които след това ще изобрази с четка и бои. Сред тях са Елисавета Багряна, Фани Мутафова, Никлой Лилиев.
Художникът се прибира в България и се дипломира в Художествената академия през 1924 г. През 1932 г. отново се връща в творческо-академичната среда, но като преподавател.
Дечко Узунов е носител на редица награди, сред които сребърен диплом на Ватикана за фрески с образите на Кирил и Методий, ордена за литература и изкуство "Офисие Д`Ар Е Летр" на Министерството на културата на Франция.
Представял е самостоятелни изложби в Китай, Швейцария, Германия, Франция, Кувейт, Русия, Сърбия, Румъния, Унгария. Създава декорите и костюмите на няколко постановки на Народния театър, илюстрира книги на Ангел Каралийчев, Йордан Стубел, Емилиян Станев.
На стени в Съдебната палата в София, Народния театър, НДК, Националната опера и балет са съхранени негови стенописи.
През 1999 г. Дечко Узунов е обявен от ЮНЕСКО за световна личност на годината по повод вековния юбилей от рождението му.
Цялото му наследство може да се усети в галерия-музей "Дечко Узунов" на бул. "Драган Цанков" №24, където е запазено ателието на художника. Там могат да се видят акварели, подредени от него приживе, както и различни изложби от фонда на галерията.
Тя е отворена за посетители всеки ден от 10 до 18 ч. без понеделник и вторник.
Творбите от фонда на галерията са дарени от племенниците на Дечко Узунов - художниците Христо и Атанас Нейкови, Пеню Вълчанов и скулпторката Елена Вълчанова. Сред тях има маслена живопис, акварели, рисунки, проекти, скици.
На последното издание на салона на изкуствата в София беше представена изложбата "Акварелът е дихание", акцент в която бяха картините с голи женски тела на художника. Тогава стартира и набирането на средства за издаването на документална книга, посветена на Дечко Узунов.
