Н а 89-годишна възраст в Москва късно снощи е починал изтъкнатият руски писател, историк и правозащитник, лауреатът на Нобелова награда за литература Александър Солженицин, съобщиха осведомителните агенции.
Синът на покойния, Степан, съ общи, че Солженицин е починал в дома си, малко преди полунощ московско време, от остра сърдечна недостатъчност. Според неназовани източници на Интерфакс той е починал след прекаран инсулт.
Солженицин прeдизвика сензация в целия свят с книгата "Архипелаг Гулаг" -художествено-историческо изследване на съветските наказателни лагери и затвори в периода 1918-1956 г. Ръкописът беше тайно изнесен от СССР и издаден през 1973 г. в Западна Европа и в САЩ.
Заради дисидентската си дейност и "Архипелаг Гулаг", която в СССР се разпространяваше нелегално, през 1974 г. писателят беше изгонен от СССР, живя дълго време на Запад, в Западна Германия, Швейцария и в американския щат Върмонт и чак през 1994 г. се завърна в родината си.
През последните години той е подготвял издаване на пълно, 30-томно събрание на съчиненията си.
През 1990 и 2007 г. някогашният дисидент и изгнаник бе удостоен за творчеството си с висшето руско правителствено отличие - Държавната награда на Руската федерация. Обявявайки наградата, председателят на Руската академия на науките Юрий Осипов нарече Солженицин "автор на творби, без които е немислима историята на 20-и век".
Александър Солженицин е роден на 11 декември 1918 г. в Кисловодск. Баща му, поручик артилерист, завърнал се от германския фронт на Първата световна война, загива при злополука по време на лов половин година преди раждането на сина си.
Младежът завършва физико-математически факултет в Ростов на Дон. Две години учи литература задочно. Участва във Втората световна война, воюва на различни фронтове, през август 1943 г. е награден с орден "Отечествена война" и достига до офицерско звание капитан.
Арестуван е за откровените си писма до приятел от младежките години, в
които описва престъпленията на Сталин.
Осъден е на осем години лагер, част от тях прекарва в секретен научен институт, където затворници разработват тайни средства за телефонна връзка.
Този период от живота си описва в романа "Кръг първи". През 1956 г. е освободен, работи като учител на село и в Рязан.
Световна известност му носи повестта "Един ден на Иван Денисович", публикувана по време на "Хрушчовото размразяване" през 1962 г. Тогава тази книга е преведена и излиза и на български език.
Успява да публикува още четири разказа преди в Москва да бъде издадена строга забрана дори върху печатане на произведенията му и дори споменаване на името му. Няколко негови разказа излизат в Западна Европа.
През 1969 г. е предложен за Нобелова награда. Не я получава, но това става причина да бъде изключен от Съюза на писателите. Средствата за масова информация в СССР повеждат яростна кампания за очерняне на писателя, обявен за "предател на Отечеството".
През 1970 г. отново е предложен и този път получава Нобеловата награда за литература. Формулировката е -
"за нравствената сила, с която продължава исконната традиция на руската литература".
Четири години по-късно е арестуван, отнето му е съветското гражданство и е изгонен от СССР.
В родината му започват да публикуват официално творбите му едва през 1989 г., преди това те се разпространяват в тайно внесени от запад и преписвани на мащина или на ръка екземпляри - т.нар. "самиздат".
През 1990 г. му връщат съветското гражданство. След завръщането му в Русия,
през последните 15 години той зае крайни националистически и антисемитски позиции.
Обяви се срещу опитите за реформи, остро критикуваше режима на Борис Елцин и западния модел демокрация. Държеше Русия да се придържа към традициите и ценностите на православието.
С последното си произведение "200 години заедно" - изследване върху съвместния живот на руснаци и евреи, Солженицин прави опит да съпостави "вината" на двете групи за руската революция. Текстът беше посрещнат като "недоразумение" и предизвика сред критиците на писателя нови обвинения в антисемитизъм.
Руският президент Дмитрий Медведев е изразил съболезнования на съпругата и синовете на писателя.
Писателската и обществената дейност, целият дълъг, трънлив жизнен път на Солженицин ще останат пример за истинско и безкористно служене на хората, отечеството, идеалите на свободата, справедливостта и хуманизма, пише в съболезнователна телеграма до близките руският премиер
Владимир Путин.
Съболезнования изказа и френският президент Никола Саркози, който нарече покойния "един от най-великите руснаци от 20-ти век, наследник на Достоевски".
"Солженицин по право влиза в пантеона на световната литература, каза Саркози и изтъкна гражданската смелост на писателя. "Той въплъщаваше инакомислието, книгите му бяха акт на съпротива", подчерта френският президент.
Съболезнования на семейството на писателя изразиха германската канцлерка Ангела Меркел и президентът на САЩ Джордж Буш.
"Безценен е приносът на Солженицин за културния и обществено-политическия живот на Русия. Името му завинаги е вписано със златни букви в историята на руската и световната литература, в историята на правозащитната дейност", отбелязва ИТАР-ТАСС.
"Вашингтон пост" определя Солженицин като "руският писател, чиито безмилостни и проницателни хроники на съветската тирания го превърнаха в символ на свободата и издръжливостта на човешкия дух".
А "Ню Йорк таймс" посочва, че "неговите упорити, самотни и борбени литературни позиции придобиха силата на пророчество с разкриването на тежките пороци на съветския комунизъм в някои от най-силните творби на 20-и век".
"Солженицин бе нещо повече от голям писател, той бе легенда.
Смисълът на съществуването на писателя бе да свидетелства за жертвите на Гулага и да осъди комунизма като абсолютна лъжа, пише пише френският вестник "Фигаро" и определя писателя като "емблема на дисидентството".
Според парижкия "Либерасион", когато Солженицин заживя в САЩ, Западът откри, че човекът, от когото е треперела Москва, е православен консерватор славянофил, който често е силно критичен към западното потребителско общество.
"През 1994 г. той се завръща триумфално в новата Русия, но там също му е трудно да намери мястото си в новата посткомунистическа реалност, въпреки че изразява сходни със сънародниците си възгледи - като искане на смъртно наказание за терористите или одобряване на военната намеса в Чечения, пише "Либерасион".
Лондонският "Дейли телеграф" напомня, че от новия си дом във Върмонт Солженицин насочи перото си срещу съвременната западна култура, определяйки я като духовно празна, слаба и упадъчна. В последните години от живота си той завърши преобразяването си от един от най-опасните дисидентски гласове на Съветския съюз към едно от националните съкровища на Русия.
