П равото да не се разкриват източниците на информация е един от основните принципи в журналистиката. Според чл. 10 на Европейската конвенция за правата на човека, правото за запазване в тайна на източника на информация е основен момент в свободата на пресата.
"Cicero" е името на списание, за което всички в Германия говорят, след като офисите му бяха претърсени от федералната полиция.
В средата на септември следователите откриха в редакцията и в дома на един от журналистите дванайсет кашона с документи, някои от тях секретни.
Целта на полицията бе да открие информатора на списанието за предполагаемите връзки между Иран и лидера на "Ал Кайда" Абу Мусаб ас Заркауи.
Според вътрешния министър Ото Шили държавата е длъжна да се пази и издаването на държавна тайна съвсем не е невинно престъпление. Не може вътрешни документи на службите за сигурност да бъдат разпространявани, защото така те биват поставени в опасност.
Претърсването на "Cicero" предизвика широк отзвук не само в медиите и професионалните асоциации, но и сред политическата класа.
Скандално, недопустимо, опитват се да притеснят журналистите, гонейки информаторите - това са само част от заглавията появили се около аферата.
Бяха изказани много мнения, че вместо да обвиняват журналистите, специалните служби трябва да потърсят проблема с изтичането на информация в своите редици.
Главният редактор на списанието Волфрам Раймер подаде жалба срещу претърсването, а редакцията предприе разследване срещу личната отговорност на вътрешния министър.
Аферата "Cicero" напомни силно за друга -
през 1962 г. претърсване на редакцията на списание "Шпигел" доведе до оставката на министъра на отбраната Франц Йозеф Шраус.
Във Франция през октомври миналата година двама журналисти от спортния ежедневник "Екип" и трима от седмичника "Поан" бяха обвинени в нарушаване на тайната на разследването, което се превърна в съвсем неочаквано развитие на аферата "Кофидис" - скандалът за предполагаемия трафик на допинг в едноименния колоездачен отбор.
Правосъдието обвинява журналистите, че са публикували разкази за телефонните разговори и разпитите, провеждани от следователите.
Следователката Катрин Корние въобще не е пестила средства, за да разкрие информационните източници на журналистите. В редакциите на "Поан" и "Екип" са били извършени обиски, като са иззети два компютъра. Според журналистите и личните им телефони са били подслушвани.
Това е арсеналът използван от съдия-следователя, за събиране на доказателства за престъплението.
За обвинението се използва терминът "укриване на нарушаването на тайната на разследването". Според специалистите, този термин доказва непригодността на френския закон.
Журналистите не могат да бъдат преследвани за нарушаване на тайната на разследването, а в същото време съдиите, прокурорите или полицаите да могат да разкриват части от досиетата.
За да се заобиколи проблема се прибягва до престъплението "укриване". И тъй като Касационният съд постанови, че да се укрива може единствено физически предмет, т.е. текстът от разпит или ксерокопие - се стига и до обиски.
Франция вече на няколко пъти е осъждана от Европейския съд за правата на човека за подобни действия.
Синдикатите на френските журналисти настояват за законодателна реформа, каквато Белгия вече извърши.
Журналистите предлагат тайната на източник на информация да бъде вдигана единствено, когато става дума за голям обществен интерес - например случай свързан с тероризма.
"Няма да разкриваме поверителните си източници на информация", е записано в Етичния кодекс на българските медии.
Страната зачете това право с приетия през 2000 г. Закон за достъп до информацията. Според него тайната на журналистическите източници, пожелали анонимност, наред с личната информация и търговската тайна, са обект на защита.
Защитата на журналистическите източници е едно от условията за свободата на пресата. Разследващата журналистика често разчита на конфиденциални източници - лица, които желаят да останат неизвестни, за да не бъдат наказани или пък защото са престъпили закона.
Случва се при журналистическите разследвания поверителните източници да подвеждат съзнателно журналиста.
Затова у нас поверителността важи само когато става дума за източници на информация, но не и на дезинформация.
В същото време правото на свободно търсене, получаване и разпространяване на информация, гарантирано от конституцията, на практика се ограничава, смятат медиите и неправителствените организации, които се обявиха преди време за отмяна или промяна на член 339а от Наказателния кодекс.
Текстът формално забранява използването на скрити камери и технически средства дори в случаите на журналистически разследвания, целящи разкриване на корупция и злоупотреби.
До отмяна на този член не се стигна, защото все още се изяснява какво точно е "техническо средство". На основание на този текст обаче прокуратурата образува съдебно производство срещу румънския журналист Бухнич, който използва скрита камера, за да разследва корупция.
Но пък в правната ни система вече има прецедент.
Разследващ журналист осъди бившия министър на вътрешните работи за укриване на информация от архива на бившата ДС.
Христо Христов от в. "Дневник" поиска да проучи дела на Би Би Си, "Дойче Веле" и "Свободна Европа" за периода от 1970 до 1978 г., когато убитият писател Георги Марков е сътрудничил на трите станции.
Министър Петканов отказа с аргумент, че няма такава информация.
Върховният административен съд прие, че от доказателствата по делото става ясно, че исканата документация съществува, а дори да не е на разположение на МВР, съгласно Закона за достъп до обществената информация, ведомството е било длъжно да укаже на журналиста къде се намира тя.
