Иде ли БРИК-ономиката

С тарата поговорка казва, че когато САЩ кихнат, Европа се разболява. Миналата седмица обаче кихавицата дойде от фондовата борса на Шанхай.

Mакар светът да не се разболя, спадът на глобалните финансови пазари показа все по-голямата роля на Китай. Вирусът всъщност беше предизвикан от бившия шеф на федералния резерв Алън Грийнспан, който се усъмни дали не е възможна рецесия в САЩ. И вместо китайският пазар да приеме повече инвеститори, които търсят по-висока възвращаемост, уплахата тръгна именно оттам.

Кризата дойде в момент, когато много анализатори започнаха да смятат, че светът става все по-имунизиран от състоянието на американската икономика.

Новите сили - нововъзникващите пазари още през 2005 г. достигнаха малко повече от половината от глобалното производство, измерено през паритета на покупателната способност. Две пети от него се формират от четири страни - Бразилия, Русия, Индия и Китай, и именно на тях се разчита да помогнат за еманципирането на световната икономика от САЩ.

Британското списание The Economist реши, че 2006 г. е годината на БРИК, докато други анализатори смятат, че това ще бъде 2008 г. - когато и Германия бъде задмината от Китай.

Когато през 2003 г. инвестиционната банка Goldman Sachs прави първия си детайлен анализ на БРИК, икономистите предвиждат, че към средата на века четирите страни ще бъдат в клуба на най-големите икономики, а Китай ще е задминал САЩ по брутен вътрешен продукт в текущи цени.

Оттогава Goldman Sachs непрекъснато подобрява прогнозата си за "тухлите". През миналата година банката вече залага на това, че Китай ще стане най-голямата икономика в света през 2035 г., а до 2050 г. Индия ще заеме второто място.

Сякаш за да отговорят на очакванията, четирите страни започнаха все по-ясно да заявяват претенциите си. "Народен вестник" (органът на Китайската комунистическа партия) обясни преди срещата в началото на миналия месец на Г-7 (САЩ, Канада, Германия, Великобритания, Франция, Италия и Русия) - групата на най-развитите държави, че тя е реликва от минали времена и трябва да бъде погребана, тъй като не отразява новите икономически измерения.

В същото време на конференция в Мюнхен руският президент Владимир Путин в общи линии заяви, че времето на Запада е минало и вече има други реалности - БРИК.

Малко по-късно Индия посрещна хладно италианския премиер Романо Проди, след като Италия се отметна от подкрепата си Делхи да получи постоянно място в Съвета за сигурност на ООН.

Бразилия прие американският президент Джордж У. Буш, за да покаже, че не си пада чак толкова по лявата вълна в Латинска Америка и да даде ноу-хау на САЩ за производството на биогорива.

Голяма част от икономистите определят БРИК като мания по хубавата абревиатура. Дори и през 2050 г. четирите страни далеч няма да бъдат най-богатите в света като доходи на глава от населението.

По изчисления на Goldman Sachs през 2025 доходът в Г-6 ще надхвърли 35 хил. долара, докато на такова благосъстояние ще могат да се радват едва 24 млн. души в страните от БРИК.

Самите Goldman Sachs от време на време използват и BRIMC (включвайки Мексико), BRICS (Южна Африка) или BRICET (Източна Европа и Турция).

Самите съставни части на БРИК са много разнородни - Китай и Индия се превръщат в работилниците на света, а Русия и Бразилия - в най-големите доставчици на суровини. Затова често може да се види абревиатурата Chindia, обединяваща Китай и Индия, но пък никой не споменава за RuBra.

Две от страните - Индия и Бразилия, са демокрации, докато в Китай все още господства комунистическата идеология, а в Русия - нещо като монархия, в която царят има мандат. Логично последните две говорят за възможно четиристранно сътрудничество, докато Делхи и Бразилия нямат особен ищах.

Един от критиците на тухления подход - Джеръм Бут, директор на изследователския отдел на Ashmore Investment Management, дори създаде термина CEMENT - страни от нововъзникващите пазари, изключени от новата терминология (Countries in Emerging Markets Excluded by New Terminology).

Какво още трябва да знаете за БРИК?

Ако сега работниците от развития свят се оплакват от натиска на евтините конкуренти, големите проблеми може би тепърва предстоят. По различни изчисления трудовият потенциал на Киндия не е изчерпан и близо половин милиард души все още са изолирани от глобалното търсене на работна сила.

Нещо повече - натискът ще се засилва, и то не само към нискоквалифицираните. Всяка година Китай и Индия бълват 1.2 млн. инженери - толкова, колкото САЩ, ЕС и Япония, взети заедно. Засега според McKinsey Global Institute само около десет процента от тях могат да посрещнат изискванията на американските фирми, но качество на обучението става все по-добро.

В същото време производителите трябва да свикнат че най-големият им пазар вече не е на запад. В следващите десетина години БРИК ще допринесат за появата на близо 700 млн. души с доход над 3 хил. долара годишно - прагът, чието прескачане се смята за навлизане в консуматорското общество.

Към момента фирмите започват да се преориентират - "Рено" пуска евтиния си модел "Логан", "Тойота" мисли също за специален модел и т.н.

Бъдещите аналози на "Логан" ще трябва да задоволят наистина огромен пазар. Ако стандартът на живот в БРИК изравни американския, това означава три автомобила на всеки четири души. Прости сметки показват, че колите, които ще се движат по пътищата на тези страни, трябва да достигнат 2.2 млрд. - в момента в целия свят има "едва" 800 млн. автомобила.

Може би най-стряскащ е размерът на валутните резерви, които четирите страни притежават. Китай тази година ще достигне 1 трилион долара, а Русия вече притежава запаси от валута, по-големи от тези на еврозоната.

Проблемът не е в сумата, а във факта, че трупането на резерви все някога трябва да спре. Ако сега огромният търговски дефицит на САЩ изцяло се финансира от вложенията на БРИК и петролопроизводителките, в момента, в който страните се наситят на долари, това ще доведе до още по-бърза промяна на разпределението на икономическите сили по света.

На този фон китайската поговорка за "интересните времена" наистина стои на място - за някои тя ще е доб­ро пожелание и нови възможности, а за други проклятие.