М инистър-председателят Станишев е поставил вчера в Брюксел въпроса за допълнително финансиране на страната във връзка със спирането на блоковете на АЕЦ "Козлодуй", но не и за новото им пускане.
На 23 януари с гласовете на депутатите от "Коалиция за България", ДПС и Движение "Напред" и по един депутат от НДСВ и "Атака" Народното събрание задължи правителството да разгледа във взаимодействие с Европейската комисия възможностите за рестартирането на спрените III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй".
"България не иска нещо повече от това, за което има основание.
Ние ще продължим да се борим да бъдем чути от всички и да се стигне до конкретни решения през следващите месеци", каза премиерът Сергей Станишев, който говори пред журналисти за резултатите от визитата си вчера в Европейската комисия.
Станишев припомни, че през декември 2005 г., преди България да стане член на ЕС, е поставил въпроса за допълнително финансиране на страната във връзка с предсрочното спиране на блоковете на АЕЦ "Козлодуй".
Тогава английското председателство заявило, че този въпрос ще бъде разглеждан по време на прегледа на изпълнението на бюджета на Европейския съюз през 2009 г., разглеждайки остатъка от финансовия период до 2013 .
Ние сме представили нашите много убедителни аргументи по отношение на това финансиране, правейки в т.ч. съпоставка с финансовата подкрепа, която получават Словакия и Литва при аналогични случаи.
Тези аргументи почиват върху реални факти, цифри и нужди на нашата държава, на нашата икономика. Вярвам, че има добра воля от страна на ЕК те да бъдат отчетени и дискутирани при разглеждането на промените във финансова перспектива.
Ще работим в тясно сътрудничество с ЕС, със страните членки. Общият пазар, координираните мерки на всички страни и националните антикризисни планове са основни инструменти на ЕС за справяне с глобалната икономическа криза. Заедно сме по-устойчиви на кризата, каза Станишев.
На срещите на премиера с председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу и с еврокомисари са били обсъдени реформата в съдебната система в нашата страна и енергийните проблеми пред ЕС.
"Правителствата на ЕС, в това число и България, работим изключително активно за минимизиране и предотвратяване на последиците от икономическата криза. България запазва своята стабилност в сравнение дори с водещи икономики и страни от еврозоната. Това е сериозно постижение за страната и ще се борим с всички сили да го запазим", заяви Станишев.
На срещите с Барозу и с комисаря по икономическите и валутните въпроси Хоакин Алмуня е направена оценката, че България се движи в правилната посока и предприема правилните мерки в условията на световна и финансова криза.
Имаме солидна фискална и монетарна политика,
програма за структурни икономически реформи, което прави нашата икономика по-конкурентоспособна и устойчива.
Това ни дава предпоставката да минем през кризата здраво стъпили на земята, защитавайки работните места, доходите и социалните интереси на всеки гражданин, колкото и трудно да е това, каза Сергей Станишев.
Според Станишев още при първите симптоми за мащабите на кризата правителството било разработило антикризисен план от мерки. Те трябва да осигурят през 2009 г. стабилност на финансовата система, запазване на икономическия ръст, социална защита на хората, подкрепа за бизнеса, запазване на нивата на доходите и създаване на нови работни места.
Лично се ангажирах по време на разговорите в Брюксел, че ще продължим да прилагаме икономическите реформи, за да запазим икономическата стабилност на страната, каза Станишев. Ще продължим да работим в тясно сътрудничество с ЕК и страните членки, за да осигурим обмен на информация и добра координация на усилията на страните членки на ЕС.
Председателят на ЕК Барозу е заявил, че
реформите в България ще бъдат постигнати само чрез повече прозрачност, ясни правила, повече професионализъм, отговорност и ангажираност,
не само от правителството, от държавната администрация, но и от съдебната система като цяло и от всички български граждани, каза министър-председателят.
Смятаме за неприемливо ние, гражданите на ЕС, да бъдем потенциални заложници на проблемите, които съществуват между Русия и Украйна, заяви Станишев по повод на вчерашните информации, свързани с доставките на природен газ.
На среща с еврокомисаря по енергетиката Андрис Пиебалгс българският премиер е обсъдил проектите, които България е предложила за свързване на газовата ни система с тези на Гърция и Румъния и с хранилището в Чирен.
Опасността от нов епизод от газовата криза показва ясно, че това, което се случва, е общ европейски проблем и има нужда от общо решение на проблема за диверсификация на източниците на газ за ЕС.
Следващата стъпка, която прави България в тази посока, е да осигурим финансиране на енергийните проекти в достатъчно тежко съревнование с останалите страни членки, отбеляза премиерът.
