И зборите днес в Иран и спорове в Европа са основните акценти във френската преса днес. "Фигаро" говори за "размразяване на Иран с Америка". "Монд" подчертава, че никой от 7-те кандидати няма да прекрачи в днешния ден бариерата от 50% от гласовете.
"Репюблик де Пирине" прави обща картина на Иран - младите хора на около 25 г. са 60 % от населението.
"Сюд Уест" набляга на ролята на Техеран на близкоизточната шахматна дъска - Иран е страна на исляма, но не е арабска страна, има петрол и важни ресурси, да не говорим за ядрената му програма.
"Телеграм" пише, че дори Рафсанджани да бъде избран, той няма как да се противопостави на консерваторите, които блокират всякакви връзки с "Големия Сатана".
Специалният пратеник на "Юманите" записва в Техеран мнението на Мохамед, шофьор-доставчик, койко казва: "Ние сме богата страна, но имаме лоши управници". Друг цитат от "Ла Кроа" - търговец, който не гласува. Той дори е склонен на референдум за или против ислямската конституция.
"Либерасион" е повече от скептичен за преход от моллакрация към демокрация.
И сега към Европа, която е в криза.
"Ест репюбликен" не крие скептицизма си - срещата в Брюксел има всички шансове да се обърне във фиаско.
Без идеал, изтъква "Уест Франс", Европа вече няма смисъл. Съюз, подчинен единствено на егоистични интерес, е обречен на изчезване.
Карикатура от втора страница на "Паризиен" представя европейската политика като безмоторен самолет, който прави лупинги.
"Шарант либр" смята, че провалът е почти програмиран. Защото големите национални ръководители - от Ширак до Блеър, през Берлускони и Сапатеро, идват с ярко изразени национални искания. За Ширак - това е общата селскостопанска политика - за Блеър - британската бюджетна отстъпка.
"Миди либр" пише, че земята се клати под краката на Ширак, защото френско-германският съюз се разпада.
"Прес дьо Ламанш" изтъква, че сега Париж трябва да играе с Лондон. Изданието описва Великобритания като "стара лейди, която винаги се е дистанцирала, за да съхрани непорочността си, но която сега ще трябва да свали ръкавиците си, с риск да се опари".
"Фигаро" се спира на внушението на Ширак за обща среща по повод на разширяването и смята, че това е "вираж" по повод на Турция.
А интервюиран от "Монд" директорът на аналитичен център към Свободния университет в Брюксел определя нещата така: ЕС е пред троен избор: върху своята природа, върху ролята си в света и върху начина си на действие.
