"И така, ние губим войната?", препечатва "Експрес" реплика на Пол Бремър, цитиран от близкия до Буш тв канал "Фокс Нюз". Списание "Мариан" изследва стила Бремър, тази смесица от полуцивилно, полувоенно облекло, хибрид, близък до американската армия, но едновременно и до Уолстрийт.
"Юманите Ебдо" изобличава маскировката, която си надяват Бремър и временния иракски съвет. А "Журнал дьо диманш" прави интервю с дезертирал американски войник, който разказва как се е решил на тази стъпка, след "ужасите, преживяни в Тикрит".
Оказва се, че "французите, тези "маймуни - капитуланти, тъпчещи се със сирене" са имали право относно Ирак, пише Пол Старобин в "Нешънъл джърнъл" (статия, препечатана в "Нувел Обсерватьор").
"Курие ентернасионал" пък препечатва статии относно израело-палестинската криза. Ето какво четем в статия на "Едиот Ахронот": "Снимките на танкове в Наплус и на хеликоптери над ивицата Газа може и да сгряват сърцата на няколко израелски министри... Но в арабския свят те се възприемат като война на еврейския народ, подкрепян от САЩ, срещу мюсюлманския свят".
Изданието препечатва и статия от турския "Хюриет", в която турски журналист пише до свой приятел евреин: "Ще отида в синагогата, а ти ще дойдеш в джамията както преди." "Пари Мач" се спира на това какво се крие зад запалването на еврейско училище и зад взрива на една синагога, което е израз на една и съща омраза.
"Ла Ви" отделя десетина страници в броя си на еврейската участ. И цитира Тристан Бернар, който по време на Втората световна, намирайки се в концлагер, е писал следното: "Избраният народ е все още такъв, но за мен е на балотаж".
А в "Темоаняж кретиен" равин Филип Хадад не крие надеждата си, че "въпреки скърцането със зъби, Израел ще направи акт на покаяние пред палестинските бежанци. А после ще дойде и времето, когато арабският свят също ще направи покаяние към еврейския народ. И ще дойде времето на любовта?!"
