"Спешна хуманитарна помощ", настоява "Либерасион" на неотложните мерки и отбелязва, че "най-належащо е събирането на телата".
Това е "времето на сълзите", на болката, пише "Ла Кроа" и пред покъртителните снимки говори за "Вавилонска кула на покрусата".
"За няколко часа Индийският океан се превърна в море на трагедията - продължава изданието. - И сега цялото човечество е засегнато, победено, погълнато... Сблъсък на култури, сблъсък на цивилизации, на богати и бедни: човекът (а най-често децата) се оказа абсолютно беззащитен пред геологическия тероризъм."
"Равносметката е ужасяваща", извежда "Ла Монтань". "Репюблик дьо Сантр" говори за "непомерна трагедия". "Целият свят потрепери пред размаха на катастрофата", пише "Дофин либере".
"Ще е необходимо доста време, за да забравим вълната от мъртви, която наброява десетки хиляди, без да знаем докъде ще доведе преброяването. Ще е необходимо доста време, за да забравим образите на хората, жертви от убийственото цунами. Много време, за да забравим феноменалната жестокост на опустошителния океан", настоява коментаторът на "Дерниер нувел д'Алзас".
Трябва да се подготвим за немислимото, предупредава "Уест Франс", който припомня, че през 1976 г. земетресение в Китай отне живота на 250 000 души...
Но без съмнение никога няма да имаме пълната равносметка на катаклизма, погълнал стотици рибарски селища на хиляди километри по крайбрежието на Индийския океан, добавя коментатор на "Либерасион".
"Дерниер нувел д'Алзас" настоява за "солидарност пред ужаса". Причастността на хората, живеещи на една планета, сближава хора от всички континенти, цивилизации и религии, допълва изданието.
Но всеки гледа и ужаса пред вратата си, пише "Франс соар", връщайки се към изчезналите французи. э"200 френски семейства са в тревога", извежда на цяла страница "Паризиен". Заглавието отеква повече от драматично на фона на прострените тела.
А на вътрешните страници откриваме снимката на едно шведско дете - Карл Нилсон, втренчен в празното пространство и стиснал в ръка парче хартия. Това е снимка на родителите и двамата му братя, те са "безследно изчезнали".
На този фон лицата на френските туристи, пристигащи на летище Роаси от мястото на катастрофата, изглеждат направо оптимистично...
