"На Кери му липсва ясна визия", е оценката на НЮ ЙОРК ТАЙМС, цитирана от френския ПАРИЗИЕН.
Друг френски вестник, ФРАНС СОАР, отсича: "Лош старт за Кери" и цитира мнение на политолози, че кандидат-президентът на демократите не е направил нищо да привлече най-важната част от електората в предстоящата ожесточена предизборна кампания, а именно - нерешилите за кого да гласуват.
Експертите поясняват пред ФРАНС СОАР, че не е било необходимо Кери да се обръща само към своя твърд електорат, който и без това е мобилизиран. Той е пропуснал възможността да говори към цялата нация, за да съумее "да преобърне" в своя полза поне част от традиционните избиратели на републиканците.
ФИГАРО е на друго мнение: "Джон Кери показа в Бостън, че има ресурс и потенциал за 100 дни да привлече повече избиратели от съперника си Джордж Буш. Това не означава, че той е сигурният победител, но е достатъчно доказателство, че много избиратели демократи ще послушат Кери и ще упражнят наказателен вот спрямо сегашния президент."
Регионалният вестник ПРОВАНС посочва , под заглавие "Джон кой...?", че за мнозинството американци Джон Кери е напълно непознат.
Според изданието, кандидатът на демократите не може да разчита единствено на анти-Буш настроенията, за да постигне победа, понеже избирателната машина на конкурентната му Републиканска партия е твърде добре смазана.
Затова Кери ще трябва да предложи на своите избиратели ясна визия и реална алтернатива, завършва ПРОВАНС.
Точно обратна е тезата на друг френски вестник - РЕПЮБЛИКЕН ЛОРЕН, според който Джон Кери е достатъчно, даже твърде добре познат на американския избирател, и то е известен със знатния си произход, както и със забележително богатата си съпруга Тереза.
АЛЗАС посочва, че Джон Кери е "достоен продължител, наследник на осиротялата американска политика от епохата на Студената война", и уточнява:"Той предлага на избирателите не друго, а просто едно по-хуманно лице на хегемонизма на единствената световна суперсила. Джон Кери е далеч от образа на новатор, който предлага икономическа програма, способна да обедини цялата нация - така, както Рузвелт изведе Америка от кризата през 30-те."
КУРИЕ ПИКАР пита образно: "Кого да избере Америка за президент - лъжеца или новака?"
Ето и един цитат от РЕПЮБЛИК ДЕ ПИРЕНЕ, който хвали Джон Кери: "Кандидатът на демократите има солиден международен опит и политическа култура, които болезнено липсват на неговия опонент."
ШАРАНТ ЛИБР прогнозира, че дори на Джордж Буш да му се изплъзне следващият президентски мандат, външната политика на Белия дом би останала непроменена.
МОНД нюансира с философски термини в своя коментар: "На четирите години заслепен, арогантен унилатерализъм на Буш, Кери противопоставя мултилатерализъм, който се основава на диалог със съюзниците и партньорите на САЩ. Дори и запазвайки трансатлантическите приоритети на страната, най-вече в търговско-икономическата сфера, Кери се ангажира да води диалог, да обсъжда и дебатира - а това е сериозна промяна, макар че едва ли Вашингтон ще склонява да се съгласи с чуждите мнения."
В заключение по темата СЮД УЕСТ пише за "сляпата страст на европейците, в частност на французите, към Кери".
"Ако те смятат, че с идването на Кери в Белия дом, политиката на Вашингтон към Европа ще се промени осезателно, дълбоко се заблуждават. Америка ще си остане Америка", подчертава СЮД УЕСТ.
