Френската седмична преса, 24 август 2003 г.

С�с �сем естествено всички седмичници се спират днес на тези 10 дни във Франция, които превърнаха жегата в национална катастрофа. Дойде и часът на питанията, като и на първите получени сведения. Можеше ли тази хекатомба, както я нарича пресата, да бъде избегната? Какви уроци могат да се извлекат от нея? Въпроси, който отнесоха полемиката и в самото сърце на политическата класа.

И все пак, тази тема фигурира по вътрешните страници на изданията. Повечето от тях са избрали традиционно като за край на отпускарския сезон да поставят по-продаваеми сюжети на кориците си - като "Ла Ви" например, който поставя на първата си страница снимка на френската актриса Еманюел Беар, влязла тази седмица в листата на 50-те най-популярни личности във Франция.

Но да се върнем към трагичните последствия от горещините, сполетели Франция. "Можеше ли да се предотврати всичко това?" е основният въпрос, който пресата задава. И трябва ли да се инкриминира съдбата?

В "Експрес" Жак Атали обяснява, че според него основната причина за разигралата се трагедия и за смъртта на над 10 000 души загинали от жегите, всъщност не са нито горещините, нито дори старостта. Основната причина е самотата - самотата, която вече придобива размерите на епидемия, допълва Атали. Две от всеки 3 жени над 65 години са сами, а над 85-годишна възраст те са вече четири от всеки пет. А тези данни ще нарастват още.

"Човешката топлина", озаглавява анализа си Жак Атали и твърди, че повечето от тези хора можеха да бъдат спасени, ако поне някои се бе поинтересувал за съдбата им и се бе опитал да се свърже с тях. В "Поан" Клод Имбер продължава - трябва ли да припомняме, че през лятото повечето семейства тръгват към морето и изоставят възрастните си роднини така, както се изоставят кучетата.

И поглед към водещата международна новина - ООН засегната право в сърцето. Така "Поан" коментира атентата срещу представителството на световната организация в Багдад. Вестникът, както впрочем и цялата преса, се опитва да установи самоличността на авторите на това кръвопролитие, отнело живота и на специалния представител на ООН в Ирак Сержу Виейра ди Мелу. Вестникът е категоричен, че след извършения атентат се отваря една нова глава от американската следвоенна реконструкция на Ирак. Тероризмът очевидно наследява ежедневната партизанска война и тази нова демонстрация на иракската нетърпимост спрямо чуждото военно присъствие в страната само подчертава липсата на организация, която предшества стъпването на крака на Ирак.

"Експрес" се опитва да види светлина в края на иракския тунел, изход от блатото, в което затъват САЩ и светът. Но изход не се вижда, обявява "Експрес". Защото едно евентуално оттегляне на американските военни сили ще породи такива трусове в Близкия изток и съответно огромни загуби за западните икономики, че подобно решение е не само невъзможно - то е и безотговорно.

Колкото до американският президент Джордж Буш - той продължава да упорства в грешката си, като не желае да позволи на ООН да успеят там, където САЩ се провалят, убеден е "Експрес" и заявява категорично по адрес на Буш: Този човек е опасен!