Френският печат днес, 2 април 2003 г.

С�д �да е денят на "Канар Аншене". "Буш, Ръмсфелд, Франкс и другите: Спрете ястребството". На рисунката на първа страница виждаме американския президент, хванал главата си в ръце на фона на звездното знаме с емблемата на ястреб, а до него държавният секретар заявява: "Проблемът в крайна сметка не е Саддам, а иракският народ". Коментар на директора на "Канар Аншене": "В Ирак винаги се е водила битка за демокрация. Но плановете се измениха и днес военните казват - за да се постигне най-доброто, този път няма начин да се избегне най-лошото."

Според "Канар Аншене" в последните телеграми на френския посланик от Вашингтон се говори за загубите на Пенгагона под надслова "изгубени илюзии" и за "опиянението от силата".

И сега няколко думи за прочутия Питър Арнет "новата жертва на медийната война". "Либерасион" разказва как легендарният репортер е бил изгонен от американската телевизия Ен Би Си. "Монд" съобщава, че той тутакси е бил пренает от таблоида "Дейли Мирър". Изданието цитира думите на Арнет: "Още съм в шок и смайване от това как бях уволнен. Аз разказвам истината, за това, което се случва в Багдад, и няма да се извинявам за това."

Но големите, истинските жертви падат под бомбите и изстрелите. "Либерасион" излиза на първа страница със снимка, на която виждаме как мъж оплаква убитата си майка в Хила след пряко попадение от хеликоптер върху пикап, превозващ многобройно семейство. "Това са първите кланета на хирургическата война... Иракската партизанска война - коментира "Либерасион" - тласка англо- американците да реагират брутално към населението, което дойдоха да освобождават." Кореспондентът на "Фигаро" от Вашингтон също е на мнение, че "Пентагонът го закъсва с подобни действия", на практика контактът на американските войски с иракското население на място се оказва доста труден. Образи на убити цивилни иракчани виждаме по първите страници на "Журнал дьо Сантр".

Това е "мръсна война по пътя на виетнамизацията", отбелязва коментаторът на "Репюблик дьо Сантр". Война, която ще подложи на изпитание солидарността на Запада и която може да постави Франция в некомфортна позиция. В името на демократичните ценности трябва да се желае победата на Буш, дори това да е в ущърб на международното право, отбелязва "Репюблик дьо Сантр".

"Трябва ли впоследствие да се съди Саддам и как?", пита се "Фигаро". Понеже президентът Буш не спира да квалифицира господаря на Багдад и неговите сподвижници като "военнопрестъпници", но съдебните сценарии след войната са размити и неясни. И нищо чудно Белият дом да се сблъска с последиците на своята едностранчивост, понеже САЩ отказаха да потвърдят статута на Международния наказателен трибунал.