Българският седмичен печат, 23 февруари 2003 г.

В о оредна наказателна обиколка. В такава ситуация сме след ветото на президента над специалните поправки в Закона за приватизацията, смята "Капитал". Отново сме в сърцето на парадокса. От една страна, мнозинството прокара поправките за "Булгартабак" и останалите големи компании уж за да защити националните интереси, подчертава "Капитал". В името на обществените интереси президентът Първанов обаче върна поправките, пише вестникът. И най-странното според изданието е, че всяка от двете страни има своите смислени аргументи.

"168 часа" предусеща друг политически парадокс: "Царят ще иска вот на доверие". Тъкмо това, според източници на изданието, щяло да се случи на 6 април. Симеон щял да поиска обществена подкрепа, твърдят негови съветници от "Врана". Най-вероятно вотът на доверие нямало да се гласува в парламента, а в рамките на групата на НДСВ. Жълти депутати отсега засвидетелствали подкрепа на лидера си, отцепниците се колебаели. Който в България е поискал вот на доверие, не е прокопсал, отбелязва "168 часа". И предупреждава, че царят-премиер може да го сподели съдбата на Филип Димитров.

А иначе - ясно е кой държи стабилността на това правителство: ДПС, категоричен е "Капитал". След което изданието прави портрет на цели няколко страници на Ахмед Доган, озаглавен "Аз, лидерът". В момента Доган е този, който крепи както премиера Сакскобургготски, така и президента Първанов, коментира "Капитал". И тутакси преминава към любимата тема на Доган - българския етнически модел. Когато обаче го попитам какво представлява прословутия ни етнически модел, Доган се усмихва като преподавател, комуто студентите са задали най-глупавия въпрос. И отговаря: "Същността се заключава в баланса и хармонията между принципите на националната държава и принципите на мултиетническата демокрация". Просто, а в същото време толкова неясно, отбелязва "Капитал".

Същевременно Ахмед Доган подчерта, че е избран за последен мандат, вече не му било интересно да се занимава с политика, коментира в "Анти" Явор Дачков. Никой обаче не може да каже какво конкретно е направил Доган като политик, какво е оставил след себе си, как е защитил интересите на своите избиратели, подчертава Дачков. Понеже Доган е отражение на българската представа за правене на политика, която се изчерпва с идеята за лично уреждане, и то в битов смисъл, настоява коментаторът.

"168 часа" също осмисля модела на "конференцията по турски". Изданието е най-вече смаяно от появата на нигериеца Сирил Юджи като общински секретар на ДПС. Откога сте в България? - питат афро-българина, който отговаря: От 1996 г. Но нигериецът Юджи вече има възглед за българската политика: "ДПС да си управлява с БСП". Явно домашните ни проблеми вече се застъпват с глобализацията.

Така достигаме и до една от най-бурно дискутираните теми на седмицата - изявленията на френския президент Ширак относно българската позиция по иракската криза. "Капитал" остро реагира на думите на френския президент, твърди, че той си е "изкарал безсилието върху България", след което обаче се опитва да проследи къде се е прекъснала нишката. През ноември миналата година при посещението си в Париж премиерът Сакскобургготски е оставил впечатлението, че подкрепаме френската позиция, твърди "Капитал". Едва ли обаче някой може да гарантира какво е казал той, защото това не е никога много ясно, а официалните изявления са много скромни, пише изданието.

Така че сега трябва да се положат всички усилия вашингтонската визита на Саксобургготски да не се възприеме като антифренска; това със сигурност би допаднало на кръга около Ръмсфелд, който би похвалил България като малка страна от "нова Европа", противопоставила се на френския натиск, настоява вестникът. Това обаче още повече ще задълбочи проблемите и предстоящите обяснения с Франция може да загрубеят, прогнозира "Капитал". "168 часа" пък публикува специално интервю не с друг, а с извечния опонент на Ширак - ултранационалиста Жан-Мари льо Пен, който заявява: "Нормално е Франция да престане да подкрепя България в ЕС. Още не сте влезли в ЕС, а вече подкрепяте САЩ. Тогава е нормално да организация на САЩ, а не на Европа", заявява Льо Пен специално за "168 часа", изразявайки личното си мнение.

Трябва да си зададем въпроса: къде по света всичко това, което очакваме, върви безпроблемно - настоява от страниците на "168 часа" политологът Антоний Тодоров. Той пише следното: ние не просто искаме да живеем като "швейцарците, французите и германците", а като определени швейцарци, французи и германци.

Може би затова и формулата на българската политика е като от пиесата на Олби "Деликатно равновесие", пита се в "Анти" социологът Антони Гълъбов.

"Капитал" размишлява в коментарната си рубрика върху друга формула на българската политика: "Стани богат" като "остани на власт".

А "168 часа" не крие учудването си от факта, че у нас и историята мина на съд. Звани и незвани учени, след като търсиха безуспешно костите на Левски десетилетия, сега обявиха процеса срещу него за незаконен, пише изданието.

ДПС също не остана встрани и реши да съди България в Хага заради възродителния процес. Юристи обаче разясниха, че е невъзможно и Доган се сепна овреме, настоява изданието. След което пита: това ли ни е проблемът? Ако е това, тогава едни да започнат да съдят Живков, други - Борис III, трети - султана, четвърти - Балдуин Фландърски, пети - Крали Марко, пише "168 часа". А накрая, пита "168 часа", дали да не се заемем и с хан Аспарух. Дошъл от някъде си и направил държава. Ами кой му е дал право да прекроява полуострова? - пита изданието в тон с някои текущи болки на днешната геополитика.