Католическият всекидневник "Ла Кроа" забелязва връщане на синята вълна. След шока от 21 април и след отскока от 5 май дойде реваншът на 9 юни, смята "Ла Кроа" и се надява той да бъде потвърден другата неделя.
"Дойде редът на десницата", съгласява се и "Либерасион", като отбелязва, че "съжителството явно е отхвърлено като елемент на несигурност". Според изданието бъдещото мнозинство ще трябва да смени политиката си и да предложи по-различна програма. Колкото до левицата, дойде времето на "де профундис" - на множествената левица, пише "Либерасион". Социалистическата партия е единственият оцелял от корабокрушението, което означава, че левицата ще трябва да се гради наново.
"Лез Еко" също говори за обширна победа на десницата. "Ла Трибюн" отбелязва, че се задава "безпрецедентно мнозинство зад Ширак". "Юманите", бившият всекидневник на Френската комунистическа партия, се безпокои: "Дали десницата ще овладее всички власти?", отбелязва в депеша "Франс прес".
Същата тоналност се долавя и в регионалната преса. "Уест Франс" отбелязва, че десницата излиза начело, а "Сюд Уест" вещае "курс надясно". За коментатора на "Воа дю Норд" французите са може би "граждански безучастни, но политически осъзнати". А "Репюблик дьо сантр" отбелязва, че "Петата република, която всички съзираха тежко болна, си връща силите чрез този вот".
Много издания обаче се спират на негласувалите, тази най-могъща партия във Франция. "Нис матен" определя всичко това като "исторически рекорд по демобилизация", а "Прогре" отбелязва, че "ако преди първия тур на изборите Франция се чувстваше екстремистка, ето я вече радикално в центъра".
И поглед отвън. Според "Хералд трибюн" "избирателите са дали доверието си на Ширак, но ако Франция е сменила лидера си, тя не е сменила политиката си". Тоест изданието подчертава, че голистите ще водят същата политика, както и социалистите по отношение на Европа и САЩ. А "Вашингтон поуст" в репортаж от Франция настоява, че 7-8 млн. африканци или азиатци, които живеят във Франция, продължават да не се чувстват представени в парламента. С едно изключение - депутатът Ямгане, чийто корени водят към Того. Същото нещо обаче се наблюдавало и в Германия, Италия и дори във Великобритания.
