Ще крият ли тайни от президента, пита се и "24 часа". Защото излиза, че 5-членната комисия по класифицираната информация по предложение на силовите министерства може да скрие секретна информация. Скандалът се разрази по приетия текст от Закона за класифицираната информация, според който в определени случаи данните ще получават по-висока секретност. Тогава комисията ще решава кой да има достъп до тях.
"Труд" от своя страна дава определение на термина "строго секретно": "Секретна в държавата е - обяснява вестникът - информация, която е свързана с отбраната на страната, с външната политика и вътрешната, както и икономическата сигурност."
Ами явно изведнъж се оформиха тайни за богоизбрани. Защото както е тръгнало, мнозинството от НДСВ ще използва Закона за защита на класифицираната информация за удобството си да управлява в условията на пълна секретност, прогнозира "Дневник". А новото хрумване на управляващите да има още една степен над "строго секретно" съвсем опорочава закона. Така че ако приетата поправка влезе в сила, направо и Конституционният съд, и парламентът и президентът спокойно могат да си дадат безсрочна почивка.
Една от най-експлоатираните и същевременно забулвана в мистификации теми пък е евентуалната покана, която можем да получим за членство в НАТО. И най-лошата теза и услуга на България, която се лансира, е, че Съединените щати имат по-голям интерес от поканата на България в НАТО, отколкото самата България. Ако това е вярно, следва, че независимо какво страната ни прави или не прави, поканата й в Прага е неизбежна, разсъждава политологът Иван Кръстев в интервю за "24 часа". А подобна позиция не само, че е невярна, тя е и опасна. Ласкателно е да мислим, че България има особена стратегическа значимост в света и че сме в центъра на американския геополитически интерес, фактите обаче говорят друго. И затова не трябва да забравяме, че илюзията за собствената ни важност много често е била големият проблем на българската външна политика.
Истинският голям проблем на 4 милиона българи обаче е, че не си дояждат, хората пестят от хляб и месо заради парното, обявява "Монитор", като се позовава на доклад на КНСБ. Половин България бедна, отсича от своя страна "Дума".
Повечето българи признават, че затъват в бедност, 1153 лева е била през март издръжката на домакинство, изчислява от своя страна "Труд". Това всъщност е сумата, която е необходима, за да могат членовете на всяко българско семейство да ядат така, че да могат след това и да работят. Ако обаче е вярно, половината българи отдавна да са предали Богу дух, щото и на сън не са видели толкоз пари, недоумява вестникът. Ама причината в тяхното упорство сигурно е в това, че пустите българи станали марсианци.
И към проблемите на една от най-онеправданите прослойки от населението - роми от прованса завземат Абисиния, катуни с кандидат-столичани атакуват крайните квартали, в типичния си стил обявява "24 часа". Жители на крайните квартали се оплаквали, че цигани прииждали от цялата страна, най-мощни били вълните от кандидат-столичани от Монтана и Кардам, изчислява вестникът. Полицията се намесила и отблъснала катуна от Лом към моста за летището в жк "Дружба". Местните хора, както ги определя вестникът, обаче тъжно клатели глави, че битката била спечелена, но войната - загубена.
Но както проблемите на ромите, така и проблемът за 35 хиляди деца, които живеят в социални домове, е обрасъл с митове. А един от тях е, че тези деца са сираци. Това обаче не е вярно - сираците са нищожен процент, категоричен е Стефан Стоянов от правозащитната организация "Спасете децата", в анализ за вестник "24 часа". Повечето от тези деца си имат родители, които обаче не могат да ги гледат вкъщи. И не защото не ги обичат и искат да се отърват от тях поради коравосърдечие. А просто защото са бедни. За съжаление митът, че това са лоши родители, които си зарязват децата в дом, е много устойчив. Мит създават и институциите, които втълпяват, че тези родители са дефектни, каквито били и децата им. И започват да се оползотворяват разни фондове за подпомагане на социалните домове.
А истината е, че тези средства, които се отпускат, трябва да бъдат пренасочени всъщност към службите са социално подпомагане. Защото и самият закон за закрила на детето повелява дете да се праща в дом като крайна временна мярка и само след съдебно решение. И затова е по-добре парите да се дават на бедните семейства, отколкото на приюти и така да се подхранва порочният кръг. Защото за самите деца е най-добре родителите им да си ги гледат вкъщи и да имат семейство.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!