Френският печат днес - 17 септември 2001 г.

"Кк ква война, кога и срещу кого?", пита "ЛИБЕРАСИОН". В заглавие изданието припомня формулата на Буш "опустошителен и продължителен ответен удар". Тази война от нов тип няма да бъде само военна, а и икономическа, дипломатическа и юридическа. "ФИГАРО" цитира шефа на френската дипломация Юбер Ведрин, който предупреди, че "на всяка цена трябва да бъде избегнат сблъсък на цивилизации? Не бива да се попада в чудовищната клопка, дори такива да са сметките на някои". "ТРИБЮН" приканва САЩ да не се оставят на гнева си срещу Бин Ладен. Изданието съветва, че за да се победи терориста, коалицията, водена от Вашингтон, ще има нужда от подкрепа навсякъде. Единствено дълга, всеобща и концентрирана акция ще сплоти силите. А това ще позволи появата на един нов политически ислям, отворен в по-голяма степен към демокрацията.

"КРОА" подчертава, че солидарността с Америка е широка, почти световна". Но за да остане пълна тази солидарност, трябва да бъде преодоляно чувството за отмъщение, породено от болката. Да се заловят и накажат виновниците и техните ръководители- ето какво очаква човечеството. Но да се прибави една война без мярка към тази на терористите: злото очаква именно това. "ЮМАНИТЕ" се включва така: "хиляди пъти "да" на осъждането на тероризма и хиляди пъти "не" на опасен и неефективен кръстоносен поход". Става въпрос за това, допълва "МИДИ ЛИБР", да се изкорени злото. Защото "кръстоносен поход срещу арабо-мюсюлманския свят", както се изрази Ален Жюпе, не е лекарството. "НИС МАТЕН" припомня, че по принцип се знае кога започва една война, но в редки случаи- кога приключва тя. "В този случай не се знае как би могла да бъде удържана победа над тероризма, продължава изданието. Бин Ладен да бъде затворен? Афганистан изравнен със земята? Талибаните прогонени? Атентатите спрени? Терористичните мрежи рабтити? Мирът подписан? Но от кого? Америка се подготвя за борба срещу враг, който никога не би могъл да играе ролята на събеседник", завършва "НИС МАТЕН".

"ФРАНС СОАР" негодува срещу "огромното и ненужно военно разполагане", вестникът се обявява за по-дискретна полицейска операция". "КУРИЕ ПИКАР" смята, че в новия би-полярен свят ислямът замени омразата към комунизма. "УЕСТ ФРАНС" допълва, че "Западът се бореше с комунистическата заплаха. Но врагът на нашия враг е наш приятел, гласи правилото. С други думи логиката е, че трябва да се помогне на талибаните, директно или чрез Пакистан, защото те се бореха срещу съветските войски, без да се осъзнава риска, че след това помощта ще бъде използвана срещу омразния Запад. Врагът и съюзниците му трябва да бъдат ясно идентифицирани, подчертава "ЖУРНАЛ ДЮ САНТР". "РЕПЮБЛИК ДЮ САНТР" добавя, че за да се доведат нещата докрай, са нужни много време, постоянство и сътрудничество. И не става въпрос за това, Западът да се впусне в една война, която е желана от привържениците на сблъсъка между цивилизациите.

"ШАРАНТ ЛИБР" предупреждава за големите рискове на една почти невъзможна мисия срещу враг без лице. Според "АЛЗАС" самоубийствените атентатори не падат нито от Марс, нито от невидимата страна на Луната. Те са добре образовани и често покрепени с "петролни долари". "РЕПЮБЛИКЕН ЛОРЕН" е на мнение, че най-удачно ще бъде да бъде прекъснато снабдяването с пари и оръжие на терористите в Афганистан и около тях да се съдзаде празно политическо пространство. Накрая "ДЕРНИЕР НУВЕЛ Д АЛЗАС" достига до заключението, че "ако едно чеченско, сръбско или руандийско дете знае какво е военно престъпление, американецът не знае. Така изолационизмът победи.