Българският печат днес - 18 септември 2000 г.

"Хн нке:Назад към долара" - "24 часа", "Професор Ханке: Вържете се за долара" - " Новинар", "Ханке - Реформата се провали, промените в България не се подкрепят, защото са наложени отвън" - "Дума. Както се вижда от заглавията, вестниците днес отделят подобаващо място на последните съвети на икономическия съветник на президента Петър Стоянов професор Стив Ханке. А те са повече от категорични - България трябва незабавно да коригира валутния борд и да прикрепи лева към долара. Защото сега страната плащала много по-скъпо при вноса на петрол и обслужването на външния дълг. Влизането на България в Европейския съюз може да се окаже катастрофално, тъй като дълбоко в същността си икономиките на страните от Евросъюза били от социалистически тип. Затова и България трябвало да следва образеца на Хонконг като се отвори към света и сведе до минимум намесата на правителството в икономиката, цитира "24 часа" професор Ханке. Ами всичко звучи лесно и достъпно - обръщаме гръб на еврото и минаваме към световния лидер на валутите - долара. Значи, пояснява пътят "Новинар", продаваме си валутния резерв, който за трите години от въвеждането на валутния борд бе първо в германски марки, а сега - в обезценяващи се европари, съответно купуваме срещу тях скъпи долари, преглъщаме загубите от тази операция и зачеркваме търговията с Европейския съюз, която точно поради евтиното евро ни е изгодна. Ами в общи линии - това е. А пък и в крайна сметка долар или евро - това да ни е проблемът. Всички тези съвети зучат доста правдобоподно от теоретична гледна точка, признава вестникът. Само че те имат такъв практически ефект, какъвто биха били и напътствията за скъсената пола и червилото към застаряла мома. Ако проблемите пред българските икономисти са далеч от своето разрешаване, то надежда има поне за журналистите, или поне за тези от Българското национално радио, телевизия и БТА. Радост прелива от клетите им сърца, защото се вижда краят на теглото им след предвижданата кампания от страна на левицата, разкрива "24 часа". Защото - очаква се раждането на Свободно слово 2. Разбирай - "Let it be" ечи, цензорът стене и така нататък. На пръв поглед журналистите трябва да хвърлят шапки, че опозицията ги брани докато властта все по-свирепо ги набеждава за врагове, платени компроматаджии и така нататък. Само че подобна защита е сигнал за нова опасност, прогнозира вестникът. Защото от нея се вижда споделянето на абсолютно еднаквите възгледи както на опозицията така и на властта, за слугинската роля на медиите. Просто гледната точка е такава - държанката трябва да бъде отнета от сегашния й господар. И затова няма съмнение за еднаквите желания, категоричен е "24 часа". Просто никой не иска свободата на словото. Искат просто тя да е слугиня, за да могат да я спасяват един от друг. Именно проблемите за спасяването, неспасяването и спазването на човешките права са основна тема в редакционния анализ на "Демокрация". Поводът - раните, според вестника, от Възродителния процес вече са заздравели. Това станало ясно от думите на председателя на Великото турско национално събрание Йълдъръм Акбулут. Българските турци имат еднакви прави и отговорности с останалите граждани и това е успех за демокрацията в България. Проблемите намериха решение през последните години, раните заздравяват, споделил Акбулут в разговора си с премиера Иван Костов. Подобни твърдения са важна илюстрация за европейското управление на мнозинството, отсича "Демокрация". За да можем обаче със сигурност да твърдим, че "голямата екскурзия" вече е затворена страница не бива никога да се забравят преобърнатите съдби на хиляди хора, подгонени от домовете си и принудени да започнат живота си наново. И разбира се, никога не бива да се допуска подобни страници да бъдат разлистени отново. След всички засегнати теми, а те са само отражение на днешната действителност, доста гръмовно и авторитетно прозвучава дадено твърдението, когато се отбележи, че тази или онази идея се одобряват отвън. Проявявана бе дори и дръзката мъдрост да се отбелязва, че правителствата и другите важни работи у нас се определят отвън. Ами нищо чудно. В крайна сметка това е вкорененият рефлекс от минала зависимост, разсъждава професор Андрей Пантев в анализ, публикуван във вестник Труд. Е, след всичко това остава само да се определят степените, формите и резултатите в сравнителен план. Защото нали началото на нашата държава е маркирано от договор с велика сила! А има ли нещо по-условно и по-несигурно от един договор? И може би още там се корени схващането за неунищожимите дивашки нрави в един район, разположен в Европа поради милостта на географията. А подобни трайни исторически детерминанти мотивират зле прикривани съмнения относно възможностите на балканци за истинска самостоятелност, адекватна на формалната им независимост, отбелязва професор Андрей Панетв. Днес обаче, в навечерието на годишнината от обявяването на Независимостта на България, може би трябва да се замислим малко повечко за онзи период от нашата история, сложил край на унизителните ни съобразявания. Защото независимостта никога не умира, дори и за зависимите, стига те да не приемат зависимостта като удобство!