Българският печат днес - 18 септември 2000 г.

З�т �то. Олимпийско злато за нас, ликуват днешните вестници. А снимката на Изабела Рифатова, която ще остане в историята като първата шампионка в женските щанги и по всички първи страници - виждаме я как триумфира с щангите, виждаме и сълците й, докато целува медала си. С една дума "Всичко вече е олимпиада", напомня с огромни букви в заглавието си в. "Земя". В коментарните рублики на "Труд" и "Новинар" радостта от олимдиадата обаче е примесена с известна горчивина. Щеше да се види колко силни сме, ако всички наши момчета вдигаха за България, отбелязва "Труд" и припомня, че идва ред на българите - само че в отбора на Катар и на Кирил Кунев - за Австралия. Вече изпитахме това, допълва "Новинар", когато видяхме как сънародник спечели златен медал за Хърватска А това, пише "Новинар", повярвайте тепърва ще сложи сол в раната.

С празника Вяра, Надежда и любов пък столицата отбеляза своя празник, пише в обширен репортаж "Демокрация". Тъкмо по обяд ретротрамвай минал по новоремонтираната "Мария Луиза", Гошо Минчев и Васко Кръпката са веселили хората в Люлин. "Дума" обаче отбелязва, че празникът на София е минал вяло. И публикува снимка на осемметровата статуя на символа на града - св. София, която щяла да замести Ленин пред Булбанк. Всъщност опозицията пропусна, по-точно бойкотира празника на столицата, дава ни разгадката на минорния тон "Труд". След което изданието препоръчва на опозицията да се муси, но в личния си живот. Защото СДС не си е присвоило празника на София, всички са били поканени, но така е станало на практика. Което, пише "Труд", си е живо неуважение към софиянци. И допълва, че ако лидерите на социалистите се крият, защото примерно ги е страх от освиркване, къде тогава са тръгнали да печелят избори. Ситуацията е нещо като "Айфелова кула" пише в коментарната си рубрика в "Демокрация" Иво Инджев. И припомня времето, когато на софийските хали се е мъдрела карикатура на моряците, натаралянкани с вреданат напитка. Слава Богу, времето е друго, колкото и да не им се иска на някои, отблязва авторът. Затова и столичният кмет посочи мястото на предстоящата статуя на св. София с думите, че това ще е Айфеловата кула на София, забрана не случйно на мястото, къето е бил паметникът на Ленин. Както виждате, отново се отплеснахме в миналото. Настоящето обаче припомня за себе си, също от първите страници на вестниците, с отложения вчера процес в Либия. Ръка със свещичка от челно място в "24 часа" сочи, че 7 октомври ще е краят на драмата в Либия. Си Ен Ен вече е показал медиците ни, а либийският адвокат Осман Бизанти споделя предд изданието, че очаква да се изясни статутът на адвокат Шейтанов и твърди, че като всеки защитник и той е оптимист за изхода от делото, иначе няма да може да върши работата си. "Новинар" пък се позовава на интервю със световноизвестния вирусолог Люк Перен, който при отказ от междуналодна експертиза ни съветва да дадем максичална гласност и да заложем на Си Ен Ен. Тогава и Либия щяла да омекне, защото Кадафи иска да бъде уважаван. "Демокрация" публикува изявление на премиера Костов, който благодари на медиите за толерантността, с която отразяват напоследък процеса и споделя надеждата си, че този тон ще се съхрани и до 7 октомври.
Сблъсъкът в българската политика в момента, видян през призмата на днешните издания, съвсем не е толкова толерантен. "Няма да има покой за Костов" , вещае пред "Труд" лидерът на опозицията Георги Първанов. И твърви, че БСП била призвана да управлява. Пред "Дума" Георги първанов твърди пък, че Иван Костов нямало да посмее да го съди за скоршното му изявление в парламента, когато той излизе с лични обвинения срещу премиера и неговото семейство. Ситуацията в този двубой е "сами в гората", коментира "Труд". Защото, ако примиер и лидер на опозицията застанат пред съда в толкова жесток двубой пред изборите, българия щяла да смае света с нова политическа атракция - съдебно шоу в стил гейт. "Демокрация" обаче припомня по този повод, че арбитър на истината е съдът. И призовава Иван Костов да не се бои от неравнопоставеност, сиреч от властовите си функции, защото Първанов не е кой друг, а основният претендент за властта. Затова според синия вестник, пътят към съда бил открит. Тогава и българинът щял да повярва, че има излаз от лавината на манипулациите или компроматите, колкото и тя да е мощна с парите си. Коментарът на "24 часа" около компроматите и политическите борби пък е, че на журналистите им е писнало от закрилници в опозиция. Защото колкотопи сега Първанов да говори, че се задава синя цензура, тъкмо журналистите не могат да забравят мобифоните на Клара и Райдовски, които звъняха в БНР и БНТ при червеното управление.
И като стигаме до разкрития и компромати, трябва да отбележим, че само "Труд" днес публикува пдобен документ - този път секретен запис от закрита среща на шефове в МВР за изработване на документ относно ролята на спецслужбите. Става дума за стенограма на разговор с участието на новия главен секретар на МВР Славчо Босилков, на ръководителя на контраразузнаването ген. Атаносов и на ръководителя на НСБОП, която изданието твърди, че било намерило в пощенската си кутия. И тъй като разговорът е подчертано вътрешнослужебен, а и трудно разбираем за външни лица, ще цитираме се задоволим само с първия извод на "Труд", който е следният: "долитането до "Труд" на този секретен документ подсказвало, че МВР наистина се стремяло ъкм все по-голяма откритост. Поради което и изданието благодаряло на човека, пуснал стенограмата в сутрешната поща на вестника.
Няма ангели, това твърди пред "Демокрация" известният писател и дългогодишен емигрант в Гурмания Цветан Марангозов по повод на компроматната война у нас. Уви, историята няма вкус, твърди писателят. Тя акумулира първо престъпния капитал на мафията и изчиства нещата едва след поколения. В същото време обаче Цветан Марангозов държи на едно свое предупреждение. И то е, че Европа ще ни изхвърли като мръсно коте, ако комунистите спечелели изборите догодина. Защото той смята, че балканската левица е идеология за много опродтени умове, които чакат безкрайно прости отговори на сложните въпроси на битието. И ги нарича нещо като синдикати за взаимоутешение. Хората обаче не трябва да забравят какво е било, твърди Цветан Марангозов, за да знаят какво ще бъде. Защото, според писателя, без памет няма истинско настояще.