Ето какво може да се прочете по страниците на пресата днес: "В Канада разследват 80 млн. долара рушвет за АЕЦ Белене"("Труд"); "Тараш в "Овергаз" заради афера с 30 млн. долара" ("Монитор"); "Стефан Софиянски обвиняем с 10 000 лв. гаранция" ("Стандарт"); "Изпързаляха парламента с фалшива марихуана" ("Сега") и "Само 5 години затворза убиеца на Елеонора" ("Новинар").
Прелистването на вътрешните страници дава не по-различна картина: в "24 часа" човек се натъква на заглавия от рода на: "154 кг каптагон откриха в бус" или "Уволнен е пиян граничар". В "Монитор" четем: "8-годишно дете почина от глад". В "Труд" асортиментът е подчертано богат - от "Откриха насечена жена в 4 чувала" през "Пиян счупи ръката на полицай", та до "Лъжеченгета ограбиха 15 000 евро".
При това положение съвсем резонно звучи въпросът, който във връзка с разширяването на Европейския съюз извежда на първата си страница вестник "Сега": "Защо тях да, а нас не?". Вестникът се опитва да предложи отговор, като публикува визитни картички на десетте нови членки на ЕС. Обаче, съмнявайки се дали аргументите са достатъчно ясни, "Сега" добавя в коментар: "Ако гражданското общество в България беше по-силно и не беше позволило на всички, които са ни управлявали досега, да ограбват националното богатство и да докарат народа до мизерия, щяхме и ние да сме в Европейския съюз."
Все в този ред на мисли не е чудно, че всички вестници публикуват на видно място информация за доклада на американската организация "Фрийдъм Хаус", според който България е една от 12-те страни в света, в които през миналата година свободата на медиите е намаляла.
В коментар по темата "Дневник" пише: "Никога досега държавната телевизия не е била използвана толкова безцеремонно за уреждане на лични сметки и лични вражди и отговорността за това положение е изцяло върху управляващото мнозинство. Що се отнася до частните медии, това, което не може да бъде постигнато с политически натиск, се урежда "елегантно" посредством достъпа до рекламния пазар."
