Според вестника неспособността да бъде овладяна въоръжената съпротива се дължи преди всичко на липсата на разузнаване. "Дейли телеграф" припомня за успеха на донорската конференция в Мадрид, но пита колко от обещаните средства ще бъдат отпуснати, ако Багдад продължава да бъде разтърсван от експлозии.
Все пак, смята вестникът, може да се каже, че атаките са "последните конвулсии на останки от партията БААС, подпомагани от чужденци джихадци".
"Индипендънт" възприема по-категорична позиция и пише, че политиката на американците в Ирак търпи провал. Според вестника проблемът може да бъде ако не решен, то поне облекчен чрез "интернационализиране" на иракската държава, тоест като бъде поставена под някакво управление с мандат на ООН.
Това не е гаранция за мир, добавя "Индипендънт", като припомня нападението срещу централата на ООН в Багдад, но ще промени виждането за Америка като империалистична окупационна сила.
Според автор на анализ във вестник "Таймс" обаче една от целите на въоръжената съпротива е да не позволи на американците и британците да "интернационализират" конфликта, като привлекат войски от повече страни. Затова биват атакувани организации като ООН и Червения кръст. По този начин се демонстрира, че коалицията не е способна да защити никого.
Авторът на анализа, Чарлз Хеймън, експерт на консултантската група "Джейнс дифенс", не смята, че Ал-Кайда има пръст в атентатите в Ирак - по-скоро избягали от Афганистан членове на мрежата осигуряват обучение и експертиза за опозиционните групи. В дългосрочен план обаче бойните ядра на Ал-Кайда могат да възникнат като важни играчи.
В заключение авторът пише, че без значително увеличение на войските обстановката може да се влоши още повече. Няма лесни или евтини решения. Успехът в Ирак изисква дълга и тежка работа и ще струва цял "океан" от пари.
Под заглавие "Укротяване на амбициозните олигарси на Русия" "Файненшъл таймс" пише, че арестът на петролния магнат Михаил Ходорковски на едно ниво представлява битка между двама амбициозни мъже, но на друго - борба за политическото и икономическо бъдеще на Русия. Конфликтът показва колко трудно е да се изгради истинска демокрация в Русия.
Президентът Путин концентрира политическия контрол в Кремъл и силите за сигурност. Пространството за независими институции, в това число медиите и съда, все повече се свива.
Ходорковски от друга страна се представя за поборник на либералните свободи. Но положението му на икономически олигарх и придобитото със спорни средства състояние доминира над всичко останало у него и обикновените руснаци му нямат доверие.
Според "Файненшъл таймс" време е да се определи срок на давност за предполагаемите икономически престъпление на 90-те години, като се изключат случаите, в които е било употребено насилие.
Вестникът препоръчва на руската държава да използва данъчно законодателство, за да ограничи властта на Ходорковски и подобните нему, включително налагане на специален данък върху извънредно високи печалби.
Подобни ходове биха намалили исканията за ренационализация на богатството на олигарсите и биха помогнали на Русия да стане по-богата и по-демократична.
