Френският печат днес - 19.02.2001 год.

К�в �во ще стане с 908-те кюрди? Този въпрос откриваме във "Фигаро", а повечето от днешните вестници се опитват да намерят отговора. Според "Алзас" да се отхвърлят тези нещастни страдащи хора ще бъде недостойно за Франция. Кой ще се осмели да изпрати кюрдите при Саддам Хюсеин?, пита "Нувел Републик дю Сантр Уест". "Кроа" се включва също с въпрос: Трябва ли те да платят двойна цена - разчистване на междудържавни сметки, което ще се прибави към тяхното собствено страдание? Изданието се присъединява към всеобщото мнение, че Франция няма моралното право да изгони бежанците. "Репюблик де Пирене" уместно припомня, че те няма къде да отидат. Кюрдистан не съществува. Разпръснати в Турция, Иран, Сирия и Ирак, почти навсякъде те са обект на дискриминация и преследване. "Прогре" се съгласява - те нямат име, нито държава, а тази в която са родени, кюрдите напуснаха при ужасни обстоятелства. Изданието констатира не без тъжна ирония, че имигрантите заседнаха на най-луксозното крайбрежие, но не поискаха да пренощуват там. Те помолиха за разрешение да живеят. "Миди Либр" припомня, че молбата за убежище принадлежи на традициите на републиката. Тя е присъща на демократите, а не на диктаторите. Никой не може да отрече фактът, че иракските кюрди са в центъра на мъчителен конфликт и са обект на жестока репресия. Според "Телеграм" като страна, зачитаща човешките права, Франция е длъжна да нахрани и да се погрижи за тези избягали от Ада хора. Всекидневникът призовава Европа да не се превръща в крепост срещу бежанците. Но "Нис Матен" вече е на мнение, че Европа се затваря. Вестникът дава примери за жертви на нелегалната имиграция, като причината за смъртта им е именно строгия контрол по границите. Бежанците се давят или се задушават в напълно затворени транспортиращи ги камиони. А това със сигурност е нечовешко.

"Пари Норманди" се натъква на противоречие в размишленията си. Вестникът смята, че Европа и Франция, в частност, не могат широко да отворят вратите си, но и не могат да хвърлят в морето всички тези хора. "Шарант либр" предлага своя формула за това противоречие: Европа се колебае в придържането си към своите принципи: от една страна да бъде земя на хуманизма, гостоприемството и щедростта, но от друга - да не позволява на трафикантите на хора да вършат престъпната си дейност. "Фигаро" категорично обобщава, че Шенгенското пространство, чийто външни граници на теория предпазват от нелегални прониквания, всъщност е просто е един филтър. "Репюблик дю Сантр" се абстрахира от категории като човечност и чест и отбелязва, че истинското решение е политическо. Според изданието е необходимо общността от 23 милиона души, разпръснати в четири държави, да бъде подпомогната в усилието си да преоткрие своята идентичност и достойнство. "Юманите" призовава Европа да надрасне полицейската си политика спрямо имиграцията. "Либерасион" се присъединява към призивите и се обръща към гласа на сърцето. Раздвоен между чувствата и разума, "Кроа" не се колебае да заяви, че е нужна всеобща солидарност, на която никой да не може да се противопостави.